Отиде в кухнята да направи чай. Не че всъщност й се пиеше, но ритуалът на затоплянето на чайника и запарването на листенцата щеше да й създаде работа, докато чака Ноа.
Пиеше третата чаша, когато той най-после се появи.
— Закъсня — обвини го Сара в момента, в който отвори вратата. — Вече полудявах!
Той се усмихна лениво и влезе.
— Липсвах ли ти?
— Много добре знаеш — скастри го тя. — Страхувах се, че са те хванали, докато си душел из мазето.
— Мен никога не ме хващат.
Тя не можа да скрие мъката в гласа си.
— Винаги има първи път.
Размениха си един дълъг поглед.
— Не се тревожи за мен — каза накрая Ноа. — Аз знам какво правя.
— Влезе ли в склада?
— Не съвсем — отговори той неопределено. — Но не се безпокой, всичко съм подработил. Единственото, което ни трябва, е да измислим как да се разсеем до събота. — Погледна към чашата, която тя все още държеше в ръка. — Какво пиеш?
— Чай.
— Добре звучи. Имаш ли още едно пликче?
— Запарила съм в чайника — отвърна тя и тръгна към кухнята.
— Чудесата никога не свършват — пошегува се Ноа и седна на един стол до масата. — Красива, талантлива жена, че отгоре на това и добра домакиня. Ето това е моята представа за щастието.
— Обуздай надеждите си — посъветва го Сара. — Чаят и сандвичите с фъстъчено масло са върхът на моите кулинарни способности. — Взе от бюфета една чаша и я напълни със силен ирландски чай.
— Обичам сандвичи с фъстъчено масло — осведоми я Ноа сговорчиво. — Кажи ми какво се случи между теб и Тейлър. Освен страстното натискане, на което станах свидетел.
— Той смята да вземе картините заедно с короната — съобщи Сара. — Иска да избягаме в Бразилия.
Ноа отпи от чая.
— Как е твоят португалски?
Тя се подразни от пълната му липса на загриженост.
— Никакъв го няма. Но това е без значение, защото аз няма да замина.
— Не съм си и мислил, че ще заминеш. И заради това ли беше толкова разстроена? Сигурно не за пръв път ти се случва да ти посягат.
Сара го увери, че е съвсем способна да се справи с всякакви опити на Питър Тейлър да я прелъсти. След това му разказа за зловещия план на Малкълм да я принуди да продължи да рисува фалшификати, които той да може да продава на процъфтяващия пазар на произведения на изкуството.
— Чудех се кога ли ще ти го обясни — вметна Ноа. Не звучеше ни най-малко изненадан.
— Значи си знаел, че той ще ме изиграе? — Сара не можеше да повярва, че той приема всичко това толкова спокойно.
— Разбира се, че не знаех — увери я той. — Но Малкълм трябваше да е глупак, за да не разбере, че ти си много талантлива. Ако попаднеш на подходящ човек, той може да те превърне в златна кокошка.
Дали и Ноа не се блазнеше от мисълта да я използва да рисува за него копия? Но Сара бе сигурна, че той никога не би се унижил да прибегне до изнудване. Сигурно имаше намерение да я прелъсти, за да работи за него.
— Дали случайно не намекваш за някой, когото и двамата познаваме? — попита тя лукаво.
В усмивката му нямаше и капчица разкаяние.
— Трябва да признаеш, любов моя, че ние с теб сме страхотен отбор.
Сара видимо се напрегна.
— Това съдружие няма да продължи след събота вечерта — предупреди го тя. — Единствената причина да се съглася да ти помагам е, защото ти каза, че можем да изпратим Малкълм където му е мястото. — Имаше и още една причина, но тя нямаше желание да признае дори пред себе си колко важен бе станал за нея Ноа.
— Ами парите? — полюбопитства той. — Мислех, че си се запалила от идеята за десетте хиляди долара награда.
Сара не можа да сдържи усмивката, която смекчи опънатото й лице.
— Исках парите повече за Дженифър, отколкото за мен — обясни тя. — Но ми се струва, че сестра ми си е намерила друг герой.
— Щастливка — измърмори той.
Сара кимна в знак на съгласие:
— Браян изглежда много симпатичен. Надявах се Дженифър да се научи да стои сама на краката си, преди да се хване с друг мъж. Но той май има желание да я научи на това.
Ноа прокара пръст по ръба на празната си чаша.
— А сестра й?
— Аз ли? Какво аз?
— Има ли мъж в твоя живот, Сара Медисън? — попита той тихо.
Топлотата на погледа му сгряваше лицето й.
— Не — прошепна тя.
Ноа хвана с пръсти брадичката й, за да я задържи, докато я целуне леко.