Подкара колата направо към апартамента й. Изведнъж бе почувствал нуждата да я види, да се увери, че е в безопасност.
Девета глава
Когато Сара се събуди в стаята бе тъмно. Болката в главата й все още пулсираше отмъстително, ала поне се чувстваше по-отпочинала, преспокойна. Апартаментът бе тих, както никога през последните шест месеца.
— Тихо е като в гроб — измърмори тя и в същия момент й се прииска да й бе дошло наум някое друго сравнение. Стана от леглото и предпазливо влезе в хола.
В нейния фотьойл седеше един мъж и четеше вечерния вестник. Бе с гръб към нея, но от стоманеносивия му костюм Сара отсъди, че сигурно е по-възрастен от Ноа.
— Събудили сте се — внезапно се обади той и се обърна към нея с очаквателна усмивка.
Сара сведе поглед към босите си крака.
— Трябва да имате изключително остър слух.
— Професионално увреждане — обясни той, без да се смущава. — Човек си създава нещо като радар за хората, които идват иззад гърба му.
— Представям си — отвърна тя. — Мога ли да ви предложа нещо? Тъкмо бях тръгнала към кухнята. — През ума й мина мисълта, че ако преди месец н половина някой й бе казал, че ще приема в апартамента си крадци на бижута, щеше да му отговори, че е луд.
Той отклони поканата.
— Не, благодаря, нямам нужда от нищо. — Спокойните сиви очи я огледаха. — Май още имате главоболие.
Сара бе изненадана от съчувствието, което забеляза в погледа му.
— Имам — призна тя. — Днес беше много особен ден.
— Ноа ми каза.
Той остави вестника и стана от фотьойла. Сара забеляза, че е изненадващо добре сложен за човек на неговата възраст. Тялото му бе стегнато, раменете широки почти колкото на Ноа, ала бе с няколко сантиметра по-нисък. И въпреки че усмивката му бе топла, не й въздействаше така, както когато й се усмихнеше Ноа.
— Аз съм Дан Герит.
— Приятно ми е, господин Герит. — Тя пое ръката, която й подаваше. — Предполагам, че Ноа вече ви е казал коя съм аз.
— Разбира се — потвърди той весело. — О, и хайде да си говорим на ти. Наричай ме Дан.
— Добре — съгласи се тя колебливо. Дали всички крадци на бижута бяха такива общителни? Този тук й напомняше за нейния застрахователен агент.
— Дай да направя нещо за главата ти — предложи той загрижено. — Едно време и аз имах мигрена, но докато работех в Индия, от един брамин се научих да се лекувам с биотокове и оттогава не ме е боляла глава.
— От Индия ли познаваш Ноа? — попита Сара, видяла възможност да се зарови малко в миналото на Ноа.
Приятелският поглед веднага стана безизразен.
— С Ноа се познаваме от доста време — отговори Дан неопределено. — Ще потърся в аптечката ти аспирин. — Излезе от стаята, преда да е продължила да го разпитва.
Сара тъкмо обмисляше дали да не тръгне след него и да опита отново, но чу как ключът се превъртя в ключалката.
— Ако някога имаме деца — започна Ноа вместо поздрав, — напомни ми никога да не кръщавам някое от тях Кармен.
Не беше кой знае колко щастлива, че го вижда, но все пак се зарадва и предпочете да не спори, че те двамата със сигурност никога няма да имат деца.
— Поздравления — каза тя вместо това. — Малкълм не показва Кармен на когото и да е. — Сбърчи нос. — Отвратително, нали?
— Не толкова Кармен, колкото начинът, по който Бренд й се наслаждава. Сигурно като дете е късал крилата на мухите. — Ноа тръсна глава. — Да говорим за нещо по-весело. Реших нашия проблем. Намерих с какво ще се забавляваме по време на приема.
По гърба й полазиха тръпки от вълнение.
— Наистина ли? Разкажи ми.
— Първо трябва да направя нещо. — С едно бързо движение я привлече към себе си и силно я целуна. Когато устните му освободиха нейните, й се усмихна с дяволит поглед:
— Имах нужда от това.
Сара прокара пръст по гърдите му.
— Аз също — призна малко задъхано.
Очите на Ноа потъмняха. Обмисляше какви шансове има да отнесе Сара в онази напудрена жълта спалня и още сега да прави любов с нея. Но звукът откъм банята му напомни, че не са сами. Той въздъхна смутено: