— Не знаеш какъв късмет имаш, че Дан е тук — каза със задавен от подтисканата страст глас.
Сара го погледна и усети, че потъва в топлите, подканящи дълбини на очите му. Съвсем не бе сигурна, че иска да бъде спасена. Толкова ли лоша би била една връзка с Ноа, запита се тя честно. Бе интелигентна, съвременна жена, а не някоя старомодна романтичка. В днешно време хората скачаха направо в леглото, без да си разменят клетви за безсмъртна любов. Защо тя да не можеше?
— Голям късмет — повтори тя без никакъв възторг.
Очите му не пускаха нейните. Той очерта формата на лицето й с върховете на пръстите си, а изражението му изведнъж бе станало сериозно, без следа от предишната шеговитост.
— Сара…
— Заповядай! — Появи се Дан с чаша вода и шишенцето с аспирин. — Охо! — подхвърли той, оглеждайки с острия си поглед сцената. — Извинявайте, приятелчета, идвам в неподходящ момент.
Сара имаше чувството, че току-що са я измъкнали от раззинатата паст на гладен лъв. Какво по дяволите бе започнала да си мисли? Първо на първо, Ноа дори не искаше да се захваща с нея. Те в момента бяха заедно само защото тя не се съгласи да даде без бой своето съкровище. Е, след още два дни Ноа щеше да вземе короната и да изчезне. Да изчезне от живота й. Би била луда, ако му дадеше повод да си я спомня като наивна преподавателка по история на изкуствата от Феникс, която е сбъркала преживяване за една нощ с нещо по-съществено.
— Не, Дан — възрази тя с изкуствено лъчезарна усмивка. — Дойде в много подходящ момент. — Отиде да вземе чашата от него, без да обръща внимание на объркания поглед на Ноа.
Дан сякаш не забелязваше напрежението, виещо се около тях. Той седна и загледа Ноа очаквателно.
— Е, какви са новините за алармената инсталация?
— Има само един контролен ключ — съобщи Ноа. — На върха на стълбите.
— Можем ли да изключим тока?
Ноа поклати глава.
— Осигурил го е. Автоматично се включва резервният генератор.
Дан потърка брадичката си.
— Чувствителен към тегло под ли използва, или фотоелектрични лъчи?
— И двете.
Сара не разбираше защо Ноа изглежда толкова доволен от себе си. Не че беше кой знае какъв специалист, но бе чела достатъчно шпионски романи, за да е сигурна, че Малкълм е помислил за всичко.
— Доколкото разбирам, си решил да вземеш короната по време на купона — каза Дан.
— Така ще е най-добре — кимна Ноа.
Дан стана от стола си.
— Е, след като всичко е под контрол, аз ще си тръгвам. Ще се видим в събота вечерта. — Обърна се към Сара с приветлива усмивка: — Довиждане, Сара. Радвам се, че се запознахме. Не помня някога да сме имали толкова хубав член на нашия отбор.
— И на мен ми беше приятно — откликна тя и с изненада почувства, че е искрена. Дан може и да беше само още един крадец, но наистина й се стори много симпатичен. Какво ли ставаше с нейните понятия за морал?
Ноа го изпрати до вратата и тя наостри уши да чуе какво си приказват, но говореха много тихо и не можеше да различи думите.
— И така — попита Ноа, когато се върна при нея, — как е главата?
— По-добре — отвърна Сара разсеяно. — Ако съм член на отбора, как се получава така, че съм единствената, която не знае какво става?
Той я погледна, сякаш не разбираше за какво му говори.
— Ти знаеш всичко, което трябва да знаеш.
Сара се стегна.
— Започна да ми писва всеки да си мисли, че може да ме използва за собствените си престъпни цели — възмути се тя.
— Имаш ли в кухнята нещо, от което може да се приготви една прилична вечеря? — попита внезапно Ноа.
— Не знам. По дяволите, Ноа, искам да си честен с мен.
— Ще ти кажа всичко, което мога. След вечеря.
Не беше много, но все пак бе нещо, реши тя.
— Добре — съгласи се с въздишка. — Да видим какво има Дженифър в хладилника. Но те предупреждавам да не очакваш кой знае какво.
Намериха продукти за хамбургери и Сара започна да меси тестото.
— Знаеш ли — напомни му тя, — все още ми дължиш един разказ за баща ти.
— Вярно — съгласи се Ноа с готовност, пъхнал глава в хладилника. — Хей, току-що намерих няколко картофа. Можем да си ги опържим.
— Щом не те мързи, заповядай. Картофобелачката е в най-горното чекмедже.
— Ще стане супер! — възкликна той щастливо и започна да покрива дъното на умивалника с къдрави картофени кори.
— Признавам, че се оправяш добре в кухнята.