Той й намигна.
— Ще видиш, че се оправям добре и в останалата част от къщата.
Докато му подаваше дъската за рязане, Сара не можеше да не забележи прелъстителния блясък в очите му.
— Доколкото си спомням, щеше да ми разказваш за баща си.
Ноа започна да реже картофите на дълги тънки ленти.
— Няма да ме оставиш на мира, а?
— По никой начин. — Тя сложи питките в една чиния и се зарови в шкафа да търси фритюрника. — Дължиш ми го.
Той въздъхна тежко.
— Моето семейство не е любимата ми тема за разговор.
Сара се опита да измъкне фритюрника от най-вътрешния ъгъл на шкафа и по пода се разпиляха тенджери и тигани. Ноа остави картофите и клекна до нея да й помогне.
— Добра система за подреждане имате — отбеляза той.
— Ти сам се покани на вечеря. Ако не ти харесва, винаги можеш да отидеш да ядеш в хотела.
Ноа се извъртя и бързо я целуна по здраво стиснатите устни.
— Не се впрягай. Само направих едно наблюдение. — Загледа я как хвърля тиганите обратно по рафтовете. — Ще се съберат по-добре, ако сложиш малките в големите — предложи той услужливо.
Сара му хвърли един поглед.
— Защо не запазиш наблюденията си за себе си? Освен това щеше да ми разказваш за твоето семейство. Какъв е проблемът, и те ли са професионални мошеници?
Това го разсмя.
— И така може да се каже — рече той и й подаде един капак, който се бе изтъркулил в ъгъла на малката кухня, — моите родители ме смятат за техния блуден син.
— Напълно ги разбирам. — Тя хвърли капака върху пирамидата от кухненски съдове и бързо затвори вратата на шкафа. И двамата се загледаха напрегнато към бюфета.
— Мисля, че успяхме — обади се Ноа.
— Разбира се — съгласи се Сара безгрижно. — Това е моя собствена система. Никога не се случва да не успее. — Включи фритюрника и го напълни с олио. — Ако баща ти не е мошеник, какво тогава прави?
— Той е банкер. — Докато Ноа режеше картофите с бързи, сръчни движения, стоманеното острие на ножа проблясваше. — Всички мъже в моето семейство са били банкери: баща ми, дядо ми, прадядо ми, докъдето се помни… Освен чичо ми Дейвид — добави той след малко мислене. — Както и да е, татко винаги се е ядосвал, че не се включих в семейния бизнес.
Сара го гледаше, запленена от сръчността му. Дали някога бе изпробвал такова оръжие върху нещо друго, освен картоф — например върху човек? Реши, че не иска да знае и отново насочи вниманието си към темата.
— Баща ти сигурно се радва, че не си в бизнеса. Не мога да си представя как би устоял на всичките тези пари.
Ноа изглеждаше искрено оскърбен.
— Наистина ли ме виждаш да обирам банка? Обиждаш ме, Сара. Дълбоко.
Всъщност на Сара й бе също толкова трудно да мисли за него и като за крадец на бижута. Но той си беше точно такъв, и колкото и да й се искаше, това нямаше да се промени.
Тя сви рамене.
— Извинявай. Не знаех, че и крадците си имат ценностна система. Доколкото разбирам, краденето на бижута е по-престижно занимание от обирането на банки.
— Смешна жена — измърмори той и изсипа картофите в мрежичката от неръждаема стомана. Олиото зацвърча.
— А чичо ти с какво се занимава? — попита Сара, докато пъхаше питките във фурната.
— Занимава се с изкуство — отговори Ноа уклончиво. Извади от хладилника бурканче сос за салата, шише кетчуп и буркан с туршия. — Ще ти хареса. Това е моята собствена тайна рецепта за сос.
Сара нямаше намерение да го остави да се измъкне толкова лесно.
— Рисува, продава или колекционира?
Ноа сви рамене и започна да бърка съставките в малка купичка.
— По малко от всичко.
— Дали може да го познавам? — настоя Сара.
— Съмнявам се. Той рисува само за удоволствие.
— Как тогава си изкарва хляба?
— Не му се налага. Той е богат.
— Аха. — Тя остави мисълта да си намери мястото. — А ти богат ли си?
— Има ли значение?
Сара се замисли над въпроса му.
— Ами ако крадеш, защото ти трябват пари, е едно. — Вдигна ръка, предвидила следващите му думи. — Въпреки че не бих одобрила това, което правиш, поне мога да го разбера.
— А ако съм достатъчно богат? — попита той.
— Значи го правиш просто за удоволствие. — Тя поклати глава и започна да къса листата на марулята.
— И би одобрила това още по-малко — предположи той.