— Искаш ли лук в хамбургера? — смени темата Сара.
— Ти ще си сложиш ли?
— Разбира се. Какво е истински хамбургер без лук?
— Жената на моите мечта — засмя се Ноа. — Сложи и на мен.
Сара започна да реже лука.
— Още не си отговорил на въпроса ми.
Изражението му стана много сериозно.
— Сара, защо не престанеш да търсиш препятствия?
Ръцете й започнаха да треперят.
— Не разбирам за какво говориш.
— Много добре разбираш. Опитваш се да намериш нещо, свързано с мен, което да обясни привличането между нас. Ти винаги си била един почтен и уважаващ законите гражданин, и сега се ужасяваш да си признаеш, че ти се иска да правиш любов с един обикновен престъпник. Затова търсиш някакво оправдание, което да ти позволи да се отдадеш на чувствата си. — Светлокафявите му очи се плъзнаха по лицето й и потъмняха. — Обзалагам се, че това разюздано въображение те води до някоя сцена направо от Дикенс. Опитваш се да ме обрисуваш като един съвременен Оливър Туист, едно нещастно дете, което е било принудено да краде, за да оцелее.
Бе прекалено близко до истината. Сара яростно закълца лука и поряза върха на пръста си.
— По дяволите! Виж какво стана заради теб!
Ноа сграбчи ръката й и я пъхна под студена течаща вода.
— Дръж я тук — заповяда той. — Аз ще отида да спася вечерята.
Сара едва сдържаше сълзите си, докато го гледаше как обръща хамбургерите и изсипва купчина златисти пържени картофи върху една салфетка.
— Сега да видим какво трябва да направим с теб — обърна се той отново към нея. Вдигна пръста й. — Не е много дълбоко. Но трябва да му сложим лепенка.
— Те са в бюфета до витрината.
Ноа веднага ги намери, изсуши пръста й със салфетка и сложи лепенката. После поднесе пръста към устните си.
— Така по-добре ли е? — попита тихо, гледайки я нежно над сплетените им пръсти.
Сара кимна.
— Съжалявам, че те ядосах.
— Не беше заради това, което каза — излъга Сара.
Ноа й се усмихна с половин уста.
— Разбира се, че беше заради него — поправи я той. — И ако те интересува, аз не крада короната, защото съм имал тежко детство. Нито защото се бунтувам срещу богатата средна класа, от която произхождам. Дори не и за удоволствие. Отдавна съм минал възрастта на глупавите младежки лудории.
— Защо тогава го правиш? — попита тя тихо.
Той притисна пръст към устните й.
— Задаваш прекалено много въпроси.
Сара се отдръпна рязко и отиде да отвори вратата на хладилника.
— Има кола, мляко, бяло вино и бира. Какво искаш?
— Бира — отговори той без желание.
— Прекрасно — отсече тя и стовари бутилката върху масата.
Хубавото настроение се бе изпарило и докато вечеряха мълчаливо, никой от тях не прояви желание за разговор. Сара забеляза, че картофите са изпържени по най-съвършен начин — хрупкави и златисти отвън, сочни отвътре. Но въпреки това те й тежаха като топка в стомаха, заедно с останалата част от вечерята. Не се почувства по-добре и след две чаши вино.
— Цяла вечер ли ще се цупиш? — попита най-накрая Ноа.
Тя нареди изплакнатите чинии в миялната машина.
— Не се цупя.
Ноа намери препарата и го сипа в машината.
— Значи много добре имитираш цупене.
Сара се обърна към него. Мокрите й ръце оставиха влажни петна върху белите й джинси.
— Имах лош ден. По-точно цялата седмица беше абсолютно отвратителна. Бях заплашвана, изнудвана и шпионирана. Очаквам всеки момент на вратата да се появи ФБР, за да ме прибере в затвора, задето съм продала фалшификат на Мане на някаква галерия във Филаделфия, за която никога не съм чувала. И когато наистина дойдат, ще ми бъде ужасно трудно да докажа своята невинност, след като ме заварят в компанията на човек, когото вероятно издирват всички разузнавателни служби от ФБР през Интерпол до КГБ. — Не й хареса виновното изражение, което се мярна на лицето му. — О, Ноа, нали не и КГБ?
Той й се усмихна накриво.
— Мисля, че това е едно от нещата, които не искаш да знаеш.
Сара се отпусна на един фотьойл и покри лицето си с ръце.
— Прав си — простена тя. — Не искам. Не искам да знам какво си откраднал от руснаците. — Вдигна глава: — Те няма как да знаят къде си, нали?
— Последното, което чух е, че са отпразнували гибелта ми в афганистанските планини.
Очите й се разшириха: