— В Афганистан ли?
Ноа сви рамене.
— Малко е трудно да се обясни.
— Не си прави труда — отвърна Сара с дълбока въздишка.
— Никога не съм издържала на мъчения. Сигурно бих им казала всичко, което зная. — В сините й очи се четеше искрено страдание. — И отгоре на всичко след два дни ще открадна нещо, което по право принадлежи на турската държава! Можеш ли да си представиш на какво прилича животът в турски затвор?
— Сигурно има много да се желае от обслужването по стаите — съгласи се той.
Сара вдигна ръце.
— Всичко това е само един кошмар — заяви тя убедено.
— Ако не мърдам, на сутринта ще се събудя и нищо няма да помня. Дженифър ще прегаря филийките, а Кевин ще закусва и през това време ще ми разказва с убийствени подробности за последните приключения на Конън Варварина.
— Искаш ли кафе?
— Искам да си отидеш. В Афганистан или където и да е, откъдето си дошъл. — Примигна, сякаш се надяваше той да изчезне. Нямаше такъв късмет.
— Ще изчезна — обеща Ноа. — Щом взема короната.
— Отново тази проклета корона! — избухна Сара. — Преди един месец не бях и чувала за нея. Сега тя преобърна целия ми живот.
Ноа несръчно я погали по главата с голямата си ръка.
— След два дни всичко ще свърши — успокои я той.
— След два дни и двамата може да сме мъртви.
Той приседна на ръба на масата, хвана с две ръце брадичката й и я повдигна. Спокойният му поглед срещна разтревожените й очи.
— Обещах ти, че няма да позволя нищо да ти се случи.
— Стига да не трябва да избираш между мен и скъпоценната си корона — възрази тя.
Пръстите му се свиха.
— Това е долно обвинение. За мен ти си много по-важна от каквато и да е корона.
Искаше й се да му повярва.
— Казваш го, сякаш си вярваш — прошепна тя.
— Виж какво, денят, в който дотолкова объркам ценностите, ще е денят, в който ще се откажа от всичко и ще се заема с риболов.
Тя не можеше да остави тази възможност да й се изплъзне.
— Ти все едно би могъл да го направиш — намекна му тя с надежда. — Още сега. Още тази вечер.
— Вечер не се лови риба — обясни Ноа търпеливо. — Освен това, честно казано, мразя риболова. Много е досадно. В него няма достатъчно предизвикателство.
А Ноа бе човек, който не може да живее без предизвикателството, помисли Сара тъжно. Той никога нямаше да се промени.
— Значи няма да се откажеш?
В очите му се четеше извинение.
— Не мога, Сара. Дори и заради теб.
Е, това беше. Сара се изправи и краката на фотьойла изстъргаха по пода.
— Мисля да си лягам — съобщи тя сковано.
— Да разбирам ли, че се отказваш от кафето?
Трябваше да събере всичката си воля, за да посрещне странно разочарования му поглед.
— Разбирай, че се отказвам от всичко.
Ноа стисна устни, но само кимна и не каза нищо. След като Сара излезе, той ядосано сви юмруци. Нищо, свързано с този обир, не вървеше по план, и положението сякаш можеше само още повече да се влоши.
За да успее, имаше нужда от помощта на Сара. Нямаше друг начин, хиляди пъти бе обмислял всички възможности. И макар на думи да се бе съгласила, Ноа знаеше, че ще трябва да проведе страшна битка с нея, когато тя разбере какво всъщност ще трябва да направи.
„Просто ще я убедя по-тактично“, каза си той. „Тя ще се навие. След известно време.“
До късно през нощта Ноа си повтаряше, че рано или късно Сара ще капитулира. Но колкото и да се мъчеше, не успяваше да повярва в собствените си успокояващи думи.
Когато няколко часа по-късно влезе в спалнята, Сара още бе будна. Оказа се, че е невъзможно да заспи, защото мислите й продължаваха да кръжат отново и отново около събитията от последните няколко дни.
— Какво искаш? — попита тя и се надигна на лакти да го погледне.
През една пролука между завесите се процеждаше лунна светлина и осветяваше лицето на Ноа. Изглежда уморен, помисли Сара. Измъчен. И определено напрегнат.
— Да поспя — отговори той и започна да разкопчава ризата си.
— Е, със сигурност няма да спиш тук. Иди в стаята на Кевин.
— Опитах. Трябва да съм акробат, за да се събера в това легълце на колела, в което сте напъхали детето.
Смъкна ризата и я хвърли небрежно на най-близкия стол. Когато пръстите му посегнаха към колана, Сара изпита смущаващ прилив на желание. Извърна се.
— Не съм променила мнението си. — Не бе сигурна на Ноа ли напомня това, или на себе си.