— Не се безпокой — увери я той саркастично. — Прекалено съм уморен, за да направя каквото и да е, дори да исках. Освен това, каквато си настръхнала, това би било все едно да правя, любов с таралеж.
— Благодаря за комплимента — измърмори тя във възглавницата си.
Чу как катарамата на колана изтрака върху пода.
— Само отбелязвам факта — съобщи той и отметна одеялото. Сара усети върху гърба си студеният полъх от вентилатора. — Отмести се, заела си цялото легло.
Дългите му крака се опряха в нейните и тя нямаше нужда от втора покана. Припълзя до самия край на леглото и се хвана здраво за ръба му. Затаи дъх в очакване Ноа да я докосне, но малко по-късно чу равномерното му дишане и разбра, че е заспал. Не знаеше дали да се успокои или да се обиди.
Резкият звън на телефона раздра предутринния здрач. Сара напипа в тъмното слушалката.
— Ало?
— Госпожица Медисън?
— Да. Кой се обажда?
— Извинявайте, че ви събудих, но е много важно да говоря с Ноа.
Ноа беше буден, бе седнал до нея в леглото и я наблюдаваше безизразно.
— За теб е — каза Сара и му подаде слушалката. Запали лампата на нощното шкафче.
Докато слушаше, очите му светнаха доволно.
— Добре свършена работа, Джо. Благодаря, че толкова бързо си се справил. Знам, че госпожица Медисън ще се успокои. — Усмихна й се окуражително. — Да, разбира се — съгласи се той, отново насочил вниманието си към гласа отсреща. — Много поздрави на Елън.
Върна слушалката на Сара.
— Съжалявам, че телефонът те събуди. — Загаси лампата и се опъна в своята половина на леглото с гръб към нея.
— Хей, един момент — възмути се Сара. — От какво ще се успокоя?
— Сутринта ще ти кажа — смутолеви Ноа и придърпа чаршафа до брадичката си. — Сега да спим.
Тя нетърпеливо отметна чаршафа и твърде късно откри, че Ноа е съвсем гол.
Той спокойно я наблюдаваше през рамо.
— Промени ли си мнението? — попита любезно.
Сара не отместваше поглед от лицето му.
— Искам да знам защо ще се успокоя.
Ноа с въздишка се надигна и се облегна на таблата на леглото.
— Твоят Мане вече не е в галерия „Хъдзън“.
През нея се разля чувство на облекчение, примесено с уплаха:
— Ноа, да не си накарал някой да открадне картината?
Той протегна ръка и разроши русите й коси. Погледът му бе нежен.
— Не точно. — Голямата му длан се спускаше към шията й и Сара знаеше, че той усеща как тя преглъща под приетите му.
— Какво значи това?
Гласът му бе тъмен, топъл и подмамващ.
— Сара — прошепна той, докато пръстите му си играеха с презрамката на нощницата й, — защо не се опиташ да ми повярваш? Само този път.
Ръцете му галеха раменете й и я подканваха да даде мълчаливото си съгласие. Топлината се разля по вените й като сгорещен мед.
— Ти си крадец — проплака тя и затвори очи под нежното терзание на невероятно интимните му ласки. Когато ръката му се плъзна между коприната на нощницата и кадифето на кожата й, за да обгърне гърдата й, Сара потрепери.
— Аз съм мъж — поправи я той пресипнало и притисна тялото си към нея, за да й позволи да почувства силата на желанието му. — Защо това не може да бъде достатъчно за теб?
Когато Сара отвори уста да обясни, устните му покриха нейните. Това бе една дълбока, упойваща целувка и когато той най-после вдигна глава, всичко, което тя успя да направи, бе да поеме треперливо въздух.
Очите му бяха като блестящи златни пламъци, които я изгаряха.
— Кажи ми, че не си въобразявам — помоли я той. Гласът му бе дрезгав и необичайно неравен. — Кажи ми, че и ти ме желаеш толкова, колкото аз теб.
Сара се люшкаше на ръба на умопомрачението, борейки се да преодолее първичната си реакция на усещането, че топлото му и твърдо тяло я притиска все по-дълбоко в дюшека.
Ноа чувстваше как тялото й трепери срещу него. Чувстваше бесните удари на сърцето й и виждаше неподправената страст в широко отворените й уплашени очи. Продължи да напредва, но се опита да я успокои:
— Не се страхувай от мен, любов моя — прошепна той в ухото й, докато пръстите му галеха гладката кожа от вътрешната страна на бедрото й. — Никога не бих сторил нищо, с което да те нараня.
Бавните му ръце, които обхождаха тялото й под синята копринена нощница бяха толкова умели, толкова опитни. Сара се отдаде на удоволствието от докосването му, без повече да се интересува дали поведението й не е неразумно или непредпазливо. Знаеше само, че никога досега не е изпитвала такова златно удоволствие.