— И ти мислиш, че този мъж си ти.
Устните му леко докоснаха нейните.
— Знам, че съм аз. Ние с теб си подхождаме, любов моя. Никога не съм срещал жена, която да желая повече, отколкото теб. От която да имам нужда повече, отколкото от теб. Ти сега си моя, Сара.
Сара се сепна от дълбочината на чувствата в гласа му.
— Ноа, това, което се случи снощи между нас, беше прекрасно. Никога не съм преживявала нещо подобно — призна тя. — Но не трябва неправилно да го тълкуваме.
Той вдигна вежди.
— И какво точно беше то?
Сара се измъкна от прегръдките му. Чувстваше се безпричинно уязвима под погледа му, който изведнъж бе станал твърд. Придърпа смачкания чаршаф да го увие около себе си и в очите му се изписа подигравка.
— Секс — промълви тихо тя.
Нежното му изражението отново се върна. Той прекара пръст по кожата й над ръба на чаршафа.
— Знаеш, че не е така.
Тя поклати глава.
— Ноа, между нас не може да има нищо друго.
— Защо?
— Защото е прекалено скоро. — Той понечи да възрази и Сара пое дълбоко въздух. — И защото аз не искам да има нищо друго — заяви тя.
Ноа се намръщи:
— Снощи ти ми се довери. Не можеш да го отречеш.
Наистина не можеше. Но това не означаваше, че го одобрява.
— Два дни — напомни й той. — След два дни всичко ще е свършило и ние ще можем да се съсредоточим върху нас.
— Не може да има никакво „ние“ — настоя Сара. — След приема ти ще вземеш короната. Това е, което винаги си искал.
— Това беше преди да те срещна. Преди да правим любов.
Топлият му поглед заплашваше да я погуби.
— Не прави така, Ноа. Не е честно.
Той въздъхна и отстъпи.
— Печелиш. — Отметна чаршафа и с удоволствие се излегна до нея. — Ще живеем ден за ден.
Сара не вярваше съвсем на лесното му примирение.
— Обещаваш ли?
Усмивката, с която й отговори, не достигна до очите й.
— Обещавам. Но няма да се предам без бой.
Бе се надвесил над нея и Сара се мъчеше да не се поддаде на безкомпромисната му сила, на прелъстителната му поза. И при най-добри обстоятелства Ноа бе опасен мъж. Но когато бе гол, излъчваше мъжка сила, която й напомняше на гръцка статуя. Два дни, напомни си Сара. Сигурно за толкова малко време можеше да се удържи да не се поддаде на магията му.
— Не съм и очаквала да се предадеш без бой — каза тя тихо.
Ноа нямаше намерение да я пусне. В събота, след като вземеше короната, той щеше да замине. И тя щеше да дойде с него. Засега щеше да я остави да вярва в каквото иска. Тази работа зависеше от способността им да работят заедно. Но след приема на Бренд играта щеше да свърши, и той имаше намерение да победи.
— Трябва да се обличам — съобщи неочаквано. — Трябва да се погрижа за още някои неща преди приема. — Събра дрехите си от пода и излезе. След малко Сара чу душа.
Тя стана сковано и облече белия си халат. Докато Ноа дойде в кухнята, кафето бе готово.
— Много хубаво мирише — похвали я той, сякаш напрегнатата сцена в спалнята никога не се бе случвала. Започна да си закопчава ризата и Сара с мъка откъсна очи от капчиците вода, блестящи в тъмните косми по гърдите му.
— Сипи си — покани го тя. — Искам да си измия зъбите и да взема душ.
— Върви, ще приготвя закуската — предложи той.
— Не закусвам.
— Наистина ли? Аз пък помислих, че само така каза на Бренд, за да се измъкнеш след ездата.
— Никога не ям преди обед.
— Ще трябва да се потрудим да променим това — отбеляза той добродушно. — Не ти ли е казвала майка ти, че закуската е най-важното ядене през деня?
Сара вдигна глава.
— Ноа, ще сключа с теб един договор. Няма да се опитвам да те променям, ако ти си съгласен да ме оставиш да си живея живота, както ми харесва.
Той сви рамене:
— Както кажеш.
Сара го погледна подозрително, ала усмивката му бе съвсем невинна. Въпреки всичко й се стори, че много лесно се съгласи. Тя излезе от кухнята, чудейки се коя ще е следващата изненада, която Ноа ще извади от торбата си с фокуси.
Когато се върна, той се бе разположил на масата пред чиния с огромно количество палачинки и четеше някакви листове. Усмихна й се приветливо.
— Тази рокля ми харесва. С нея приличаш на пролетен полъх.
Сара отвърна на усмивката, зарадвана от реакцията му. Всъщност бе облякла роклята на цветя заради него.