— Пусни ме — помоли тя тихо.
— Ще те пусна — съгласи се Ноа, мъчейки се да си спомни, че силата никога нищо не решава. — Веднага, щом ми докажеш, че не ме искаш.
Наклони глава. Намерението му бе съвсем ясно. Вместо да се отвърне, Сара затвори очи. Устните им се срещнаха сляпо, настойчиво, разумът бе изпепелен от страст, враждебността бе стопена от желание. Тя се изви към него, треперещите й колене омекнаха и ако не бе силното тяло на Ноа да я подкрепя, Сара би се свлякла на пода.
Точно когато й се струваше, че ще се взриви, Ноа прекъсна целувката. Изражението му вече не бе толкова сурово, но очите му още горяха. Устните му бяха на сантиметри от нейните.
— Кажи ми, че не го чувстваш — осмели се да произнесе той с дрезгав, пресекващ глас, изтръгнал се дълбоко от душата му. — Кажи ми, че аз съм единственият, който полудява.
Бе изговорила прекалено много лъжи. Вече едва се понасяше. А когато погледна в очите на Ноа, Сара разбра, че него никога не би могла да излъже. Не и след снощи.
— Не си единственият — прошепна тя. — Господ да ми е на помощ, Ноа, не искам да чувствам това към теб. Но го чувствам.
Устните му леко докоснаха нейните.
— Това е всичко, което искам.
Внезапно я пусна и Сара се почувства ограбена.
— Ноа?
Погледът му бе топъл, а доволната му усмивка смекчаваше изражението му.
— Ще се върна — обеща той. — Имам много работа, след като толкова късно се налага да променим плана. — Обърна се и тръгна към кухненската врата.
Сърцето на Сара се сви — тя изведнъж осъзна, че Ноа няма намерение да иска от нея да направи невъзможното. Бе готов да рискува скъпоценната си корона, за да й спести неудобството, което знаеше, че би изпитала, ако е принудена да пълзи през тъмните тесни тръби на вентилационната инсталация. Но тогава й дойде наум друга мисъл. Той рискуваше също и своя живот, своята свобода. Въпреки че все още бе твърдо решена да се опита да убеди Ноа да върне короната на съответните власти, тя знаеше, че не може да го спре да извърши самата кражба. Предизвикателството бе станало най-важно от всичко, по-важно дори от плячкосаните богатства на Малкълм.
Тя потърка разсеяно китките си. Знаеше, че кожата й ще носи следите от силните му пръсти. Но това не я безпокоеше. Снощи Ноа я бе дамгосал като своя по много по-първичен начин.
— Наистина ли не е възможно да се направи по друг начин? — попита тя тихо.
Ноа спря насред крачка и бавно се обърна. Като видя пребледнялото й лице, го прониза остро чувство за вина.
— Няма да е лесно. — После й намигна окуражително. — Но не затормозявай прекрасната си главичка. Аз се славя с това, че правя невъзможното.
Сара пое дълбоко въздух.
— Ще го направя.
В този момент Ноа разбра какво чувство изпитва към Сара Медисън. Обичаше я, осъзна той с изненада и почуда. Въпреки че това сега бе кристално ясно като планински поток, Ноа знаеше, че Сара не е готова за никакви емоционални декларации. Тя имаше всички основания да мрази това, за което той се представяше. Тя нямаше лесно да признае чувствата си. Но въпреки че може и да не го осъзнаваше, като се съгласи да влезе в тези тръби, тя заяви любовта си толкова силно, колкото ако бе изкрещяла от върха на покрива.
С две крачки се озова до нея, хвана я за раменете и се вгледа в бледото й лице.
— Ти си невероятна жена, Сара Медисън — каза той дрезгаво. Целуна я бързо и силно. После, преди да е успял да размисли и да я отнесе обратно в леглото, се обърна да излезе. — Заключи вратата след мен — нареди с нетърпящ възражения глас. — И не отваряй на никого.
Сара кимна.
— Късмет.
Очите му светнаха и той поклати глава, сякаш озадачен от щастието си:
— Когато ти си зад гърба ми, не ми трябва късмет.
Сара продължи да се усмихва дълго след като бе излязъл.
Въпреки предупрежденията на Ноа, докато денят се влачеше, тя се улови, че мисли за утрешната вечер. Знаеше, че би трябвало да се съсредоточи върху кражбата, но мислите й все се връщаха към Ноа и как очите му светнаха, когато я видя с тази женствена лятна рокля.
Прегледът на гардероба й каза това, което вече знаеше. Имаше две официални дрехи — една дълга до петите рокля от морскозелен креп за лятото и една черна вълнена рокля за лекциите в университета през зимата. Имаше ги от години и най-ласкателното, което можеше да каже за тях, бе че са удобни и не се мачкат. Определено не бяха типът облекло, носено от модните жени в света на изкуството и скъпоценностите, в който се движеше Ноа.