Реши, че е по-добре да му съобщи къде отива и позвъни в къщата на Малкълм с намерението да се представи като секретарка от „Арт Дайджест“. Отговори й характерен чужд акцент и Сара забрави за плановете си да си преправи класа.
— Баронесо?
— Да — отговори жената с неестествено висок тон. — Кой се обажда?
— Сара Медисън. Всичко наред ли е?
— Абсолютен хаос е — съобщи баронесата: — Тези ужасни мишки на Малкълм са избягали и сега тичат из цялата къща.
Сара чу приглушен писък и разбра, че някой от гризачите се е появил.
— Сара, сега не мога да говоря. Ще кажа на Малкълм, че си се обаждала.
— Недейте — прекъсна я бързо Сара. — Кажете ми, там ли е господин Ланкастър?
— Ноа ли? Не, тръгна си преди известно време. Защо?
Мозъкът й прегря от усилието да измисли някаква убедителна причина да пита.
— Просто се чудех дали мишките ще попаднат в статията.
— За съжаление, не — заяви Гизела. — Би ми доставило голямо удоволствие да видя самия Малкълм Бренд посрамен пред цялата страна.
— Баронесо — попита Сара, внезапно озарена от вдъхновение, — откъде си купувате дрехите?
— Моите дрехи ли?
— Трябва ми вечерна рокля за утре. — Въпреки че тази жена бе нетърпима, Сара трябваше да признае, че има изключителен вкус за дрехи.
— Два пъти годишно ходя в Париж — съобщи Гизела.
Това бе по-далеч, отколкото Сара си представяше.
— О! — възкликна тя с очевидно разочарование.
Баронесата изглежда я съжали.
— Има обаче един бутик в центъра, който може да свърши работа в краен случай. Макар всъщност да не мисля, че можеш да си го позволиш, мила — добави тя загрижено.
Сара бе в настроение да прати разума по дяволите.
— Как се казва?
— „Галънт“. — Внезапен писък едва не проглуши ушите й. — Наистина, Сара, трябва да вървя. — Телефонът прекъсна.
Сара си представи как баронесата бяга от малкото бяло мишле и се засмя. След това се опита да намери Hоa в хотела, но никой не отговори. Накрая реши, че ще свърши с пазаруването, преди той да се е върнал, взе чантата си от спалнята и излезе.
„Галънт“ бе в центъра и очевидно разчиташе да подмами богати туристи, които имат и време, и пари в излишък. Малкият бутик бе пълен с дрехи единични бройки, като на никоя от тях нямаше нещо толкова плебейско като етикет с цена.
Погледът на Сара отново и отново се връщаше към една вечерна рокля и накрая тя събра кураж да попита продавачката колко струва. Като чу отговора, замръзна. Трябваше да работи три месеца в университета, за да я плати. Но като си спомни как очите на Ноа могат да пламнат с такава изкусителна топлина, реши да я пробва.
— Сякаш специално за вас е правена! — изпадна във възторг продавачката.
Сара се завъртя пред тройното огледало, хванала полата на откровено романтичната дреха от най-фин млечнобял газ.
Бе скроена като мексиканска сватбена рокля — отворена на раменете, падаща до пода на воали, като всеки воал бе обточен с нежна ръчно плетена дантела.
— Ще я взема реши тя и протегна на жената кредитната си карта, преди да е размислила. След няколко минути излезе от магазина по-бедна, но определено по-щастлива.
Докато влизаше в колата си, мярна познато лице на входа на Федералното управление от другата страна на улицата. Тя метна роклята на задната седалка, заключи вратата и се втурна през улицата, без да обръща внимание на бурното възмущение на шофьорите.
За щастие Дениъл Герит отиваше на първия етаж, така че й спести необходимостта да се качи в някой от страшните асансьори. Но като видя дебелите черни букви на вратата, в която той влезе, сърцето й спря. Какво по дяволите можеше да прави партньорът на Ноа във ФБР?
Имаше само един възможен отговор и той съвсем не бе приятен. Дан очевидно работеше с властите за залавянето на Ноа. Тя изтича обратно и припряно грабна кутията от колата.
— Съжалявам — заяви твърдо продавачката, — но не можете да върнете роклята срещу пари в брой. — Посочи към табелата с красиво изписани златни букви. — Продадена стока не се приема обратно.
— Но аз не съм я носила!
— Съжалявам, скъпа, но такива са ни правилата. Можете да смените роклята срещу друга на същата цена.