— Аз пък не бях разбрал, че си идиотка.
В съзнанието й прелетяха съмнения. Изкушаваше се да забрави случаите, когато Ноа се бе проявявал истински загрижен за нея — тези моменти на близост, които нямаха нищо общо с наистина чудесното му любене.
Когато очите им се срещнаха, Сара осъзна, че не е толкова ядосана, задето Ноа я използва като съучастник, колкото се тревожи, че той може да не я обича така, както тя го обича. Осъзнаването на тази любов не бе дошло изведнъж, то бе пропълзявало към нея постепенно и бе ставало все по-силно всеки път, когато тя отново и отново потвърждаваше, че ще работи за неговата кауза или позволяваше да бъде въвлечена още по-дълбоко в безумната му схема.
— Да те вземат дяволите — измърмори тя. — Ако имах поне малко ум в главата, щях да те изритам от този апартамент, да превъртя два пъти ключа след теб и да забравя, че някога изобщо съм срещала такъв непоносим човек.
— Точно това би трябвало да направиш — съгласи се Ноа. — Ако имаше поне малко ум в главата.
— Винаги мога да те предам на властите и да прибера наградата — заплаши го тя, знаейки, че никога не би го направила. — Тогава дори нямаше да трябва да деля парите с теб и Дан.
Ноа сви рамене:
— Това е още една възможност — каза той дружелюбно. — Макар че по някаква причина твоята мания за пари напоследък май е намаляла. Жената, с която се запознах преди няколко дни, не би жертвала всичко, което има, за да помогне на един човек, когото почти не познава. Един обикновен крадец. — Надвеси се над дивана и впи поглед в нея.
— Е, какво ще стане сега, Сара? Да си отида ли или да чакам да извикаш ченгетата?
Сара затвори очи и пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Къде е тази проклета мишка, с която ще трябва да работя? — попита накрая.
Дванадесета глава
Сара вече се бе облякла за приема и чакаше Ноа да се върне от поредната тайна мисия, на която бе отишъл този път. Все още я дразнеше, че той не й казва всичко, но се бе отказала да настоява. Когато той влезе, издокаран във вечерно облекло, тя реши, че чакането си е струвало.
— Изглеждаш не по-малко изискан от Питър — похвали го тя, загледана в него.
Ноа направи гримаса.
— Мразя тези неща — измърмори той: — И определено не ми харесва Питър да ми е пример за подражание.
Сара се разсмя.
— Е, харесва ти или не, изглеждаш страхотно. Баронесата няма да може да удържи ръцете си далеч от теб.
— Значи ще трябва да ме пазиш — заключи той с усмивка.
— Между другото, ти изглеждаш повече от страхотно. Това ли е роклята, която купи вчера?
Сара се завъртя, за да покаже безбожно скъпата покупка, като момиченце, което се хвали с новата си бална рокля.
— Да. Харесва ли ти?
Той хвърли на масата пакетите, които носеше, и я привлече в прегръдките си.
— Много — произнесе в устните й. — Но жената в нея ми харесва още повече.
Сара облегна глава на рамото му.
— Непрекъснато ме вбесяваш — заяви тя. — Но точно когато реша, че вече не искам да имам нищо общо с теб, ти казваш точно каквото трябва.
Той положи една целувка на върха на главата й.
— Опитвам се.
— Какво има в тези пакети? — попита тя разсеяно. Искаше й се да можеха просто да забравят за приема и да прекарат вечерта само двамата.
— Нещо за теб. — Ноа вдъхна сладостния аромат на парфюма й и му се прииска да прати по дяволите всичко и цяла нощ да прави любов с чувствената жена, която сега бе в прегръдките му.
„Първо работата, после удоволствията“, напомни си той. Толкова дълго бе живял според това правило, че то се бе превърнало в негова втора природа. Но никога досега не се бе чувствал по-изкушен да го наруши заради нещо по-лично.
Сара вдигна глава с блажена усмивка.
— За мен? Ти си ми купил подарък?
Очевидното удоволствие, озарило сияещото й лице, го накара да се почувства като първокласен мръсник.
— Не е точно подарък — призна той разкаяно. Пусна я, за да вземе пакетите. — По-скоро нещо като екипировка.
— О! — Усмивката й стана малко по-колеблива, защото осъзна, че Ноа все пак се интересува повече от кражбата, отколкото от нея. — Е, да видя какво си донесъл — каза тя с насилен ентусиазъм.
Ноа извади найлонов анцуг.
— Би трябвало да ти стане — измери с поглед тялото й.
Тя погледна етикета и взе анцуга от ръцете му. Бе точно нейният размер, съгласи се наум. Не й се мислеше как Ноа е станал такъв специалист по отгатване на женските размери.