Вече половин час Сара държеше чаша с шампанско. Не искаше да пие нищо преди кражбата. Пълзенето през тези тесни тръби щеше да е достатъчно страшно само по себе си. Определено не й трябваше алкохол, за да засили това чувство. Продължаваше тайно да хвърля погледи към вратата в очакване на Ноа.
— Мила моя — говореше й баронесата, — виждам, че в края на краищата си приела моя съвет. Прелестна рокличка. Толкова невинна.
Сара огледа прилепналото златисто ламе на баронесата и се усмихна. Мина й през ума, че вероятно Гизела би трябвало да е човекът, който да измъкне короната. По тази рокля определено нямаше нищо висящо, което да се закачи на някой пирон. Но пък с тази рокля жената едва ли би могла да седне, какво остава да пълзи на четири крака. Странно как изобщо успяваше да диша.
— Благодаря — отвърна тя разсеяно. Къде се губеше Ноа? — Бяхте права за „Галънт“.
— Е, не е точно Париж, но ако човек е много закъсал, може да намери някоя свястна дреха — съгласи се Гизела.
— Е — започна светски разговор Сара, — често ли ходите в Европа?
— Поне два пъти годишно — потвърди баронесата. — Наистина обичам Америка, но корените ми са все още в родината.
— Чувала съм, че можете да проследите произхода си няколко поколения назад. Завиждам ви за това. Повечето американци не могат.
— О, мила моя — сподели баронесата, — семейните ни корени винаги са били много важни за нас. — Взе нова чаша с шампанско от сребърния поднос на минаващата покрай тях сервитьорка и остави празната. — Ние сме от маджарите, първите унгарци, които са завладели тази територия през девети век, след като са напуснали Урал.
— Девети век — повтори Сара, все още насочила цялото си внимание към вратата. — Само като си представи човек…
— Добавили сме и венециански клон към фамилията, когато Зара въстанала срещу венецианската република и се поставила под покровителството на моя предшественик, крал Бела Трети — продължаваше Гизела.
— Ако добре помня историята, това е било много отдавна. Преди венецианските кръстоносни походи.
— Дванайсети век — потвърди баронесата. — О, да, Левински е много стара фамилия. Казвала ли съм ти някога, че Петър Велики е обожавал вината на нашето семейство?
— Мисля, че съм чувала за това — отвърна Сара и в този момент видя Ноа да влиза в стаята. — Извинете ме.
Знаеше, че баронесата ги наблюдава, затова го поздрави любезно, сякаш не бяха нищо повече от познати покрай работата.
— Господин Ланкастър, колко мило, че успяхте да дойдете тази вечер.
— Не бих я пропуснал за нищо на света — отговори Ноа. — Къде е Бренд? — попита той Сара с половин уста.
Тя се престори, че отпива от вече стоплилото се шампанско.
— Представа нямам. Тук съм от половин час, а той още не се е появил.
Ноа се намръщи:
— Интересно.
— И на мен така ми се струва. Мислиш ли, че подозира нещо?
— Не знам. Къде е Тейлър?
— Беше тук преди малко, но напоследък не съм го виждала. Баронесата ме хвана да слушам историята на знатния й род. Като говорим за това… — Гласът й угасна, защото видя как Гизела се насочва към тях.
— Ноа, скъп-пи — възкликна тя възторжено, — сега вече празненството може да започне. — Хвана с две ръце лицето му и го целуна.
Сара нямаше намерение да седи и да гледа как тази жена се натиска на Ноа. Изпитваше непреодолимото желание да изскубне косата й от изрусените корени. Нямаше ли това да отклони вниманието, помисли и се усмихна наум.
— Извинете ме, ще отида да сменя питието си — рече тя.
— Разбира се, мила — отговори баронесата нехайно. — Приятно прекарване. Аз ще се погрижа за забавленията на гостите. — Хвана Ноа под ръка.
— Не се и съмнявам — измърмори Сара.
Реши, че моментът да си вземе гуменките не е по-лош от който и да е друг и тръгна по коридора към стълбите. Когато Питър излезе от кабинета на Малкълм, Сара нямаше къде да се скрие.
Той сякаш се изненада, че я вижда.
— Сара, какво правиш тук?
— Оставих любимото си червило горе. Отивах да си го взема.
Това изглежда го задоволи.
— Казах ли ти колко прелестна си тази вечер?
— Каза ми — отвърна тя и се насили да се усмихне. Погледна зад гърба му. — Малкълм тук ли е?
— В стаята си е — обясни Питър. — Тази вечер не се чувства добре. Помоли ме да му донеса някои документи.
— Значи е достатъчно добре, за да работи, но не е достатъчно добре, за да дойде на приема?