Питър се усмихна снизходително.
— Знаеш какъв работохолик е този човек. Сигурно и на смъртния си одър ще пише.
— Ами приема? — попита Сара, трескаво обмисляйки как ще се отрази това на плановете на Ноа.
— Ще му донеса тези документи и ще предам извиненията му на гостите. При толкова много храна и напитки никой няма да почувства липсата му.
— Сигурно.
Питър хвана ръката й и започна да я гали.
— Нямаше те тези два дни.
Сара преглътна отвращението си от докосването му.
— Обясних това на Малкълм. Може да съм се съгласила да работя с вас двамата, но това не значи, че ми харесва.
Той изцъка с език.
— Още ли ми се сърдиш? Мислех, че сме се разбрали за това.
Тя успя спокойно да посрещне изпитателния му поглед.
— Аз всъщност не ти вярвам, Питър. Ти от години работиш с Малкълм, а си готов да го предадеш. Защо трябва да очаквам по-добро отношение към мен?
Той прекара пръст по лицето й.
— Защото, любов моя, ти си много по-привлекателна от Малкълм Бренд.
— А баронесата?
Той присви очи.
— Какво баронесата?
Сара сви рамене.
— Определено я намираше достатъчно интригуваща, докато яздехме онази сутрин.
За нейна изненада той се разсмя.
— Ето значи защо си толкова студена към мен. Ти ревнуваш!
Сара отвори уста да възрази, че няма такова нещо, но после реши, че би било тактическа грешка да изяснява чувствата си.
— Можеш ли да ме обвиниш? — попита тя и се нацупи. — В края на краищата, баронесата има титла, пари, а доколкото чувам, картините й конкурират колекцията на Малкълм. Как бих могла да се сравнявам с нея?
Питър изглеждаше склонен да я прегърне и тя се отдръпна.
— Някой може да дойде — запротестира тя.
Той я изгледа замислено.
— Не мога да реша дали си най-голямата шегаджийка на света, или наистина се страхуваш от мен.
— Не е заради теб — заекна Сара, опитвайки се да измисли някакво извинение, задето продължава да го отблъсква. В главата й се мярна нещо, което баронесата бе споменала, когато коментираше роклята й, и тя се вкопчи в него: — Просто аз не съм толкова опитна, колкото изглежда мислиш. Трябва ми малко време.
Направо виждаше как зъбните колелета в главата му се завъртат, докато се опитва да разгадае думите й.
— Да не искаш да ми кажеш, че си още девствена? — попита невярващо.
Тя кимна, без да вдига очи от мраморния под.
— На твоята възраст? — изненада се той. — Защо?
Сара вдигна глава.
— Може би чакам нужния мъж.
Посланието се завъртя във вихрушка между тях и Сара затаи дъх, докато чакаше Питър да го преглътне. Накрая в очите му светна пламъче, което бе едновременно чувствено и тържествуващо.
Той хвана ръката й и поднесе вплетените им пръсти към устните си.
— Остани след приема.
— Не знам — дръпна се тя.
Пръстите му се стегнаха.
— Ще бъде хубаво, Сара. Обещавам ти.
Сара знаеше, че Ноа би я убил, ако зададе следващия си въпрос, но трябваше да разбере.
— А короната, Питър? Какво става с нея?
Той се засмя печално.
— Ти наистина си знаеш интереса, малка госпожичке.
Сара му се усмихна сладко.
— Ти също, Питър. Сигурно затова небето ни е свързало.
— Или адът — измърмори той грубо. — Ще ти предложа една сделка, моя алчна шегобийке. Остани с мен тази нощ и на сутринта ще вземем короната, преди Малкълм да се е събудил.
Сара се престори на изненадана:
— Тя тук ли е? Вече?
— В подземието е… Искам те, Сара.
Сара погледна към хартиите в ръката му.
— Не мислиш ли, че трябва да занесеш тези документи на Малкълм, преди да е дошъл да те търси?
— Би трябвало — съгласи се той неохотно. — Ще се срещнем при басейна, след като всички си отидат.
Сара кимна.
— Ще бъда там.
Той тръгна. Подметките му затропаха по мраморния под. Сара издиша, след това продължи по коридора и се втурна с всички сили по стълбите към втория етаж.
Ноа се надяваше, че отговаря на баронесата на нужните интервали. Тя бъбреше за фамилията си и за произведенията на изкуството, с които избягала от Унгария, когато руснаците потушили въстанието през петдесет и шеста. Ръцете й го пляскаха по гърдите, пръстите й си играеха с косата му и опитите й да го прелъсти с всяка изминала минута все повече му играеха по нервите. Къде по дяволите беше Сара? Прекалено дълго се бавеше.