За момент се бе уплашил, че Тейлър я е заловил, но той влезе в залата и съобщи, че техният домакин се чувства твърде уморен и не може да слезе. След като гостите възпитано помърмориха колко съжаляват, празненството продължи.
— Скъп-пи, тук стана много топло — чаровно сбърчи нос баронесата. — Хайде да излезем да се поразходим навън.
— Може би просто ти трябва едно студено питие — предположи Ноа.
Никога досега не бе изпитвал такова облекчение при появата на някой човек, както когато Питър Тейлър в този момент дойде при тях.
— Бих бил много поласкан, ако баронесата се разходи с мен — предложи той любезно. — Показах ли ви най-новата придобивка на Малкълм?
Ноа усети, че е затаил дъх. Възможно ли бе той да й съобщи за короната?
— И каква е тя, мили? — попита Гизела разсеяно. Погледът й прескачаше между двамата мъже, сякаш се опитваше да реши кой от тях обещава по-пълноценна вечер.
— В конюшнята има нов арабски жребец. Пристигна днес.
Баронесата реши.
— Обожавам арабските коне — възкликна тя и плесна с ръце. После се обърна към Ноа: — Няма ли да ти липсвам, скъпи?
— Разбира, се, че ще ми липсваш — отвърна Ноа, без да се замисля. — Но ще се опитам да го преживея.
Тя се засмя — лек, сребрист смях.
— Ти си такъв великолепен лъжец, Ноа. — Очите й обходиха стаята. — Защо не отидеш при госпожица Медисън? Изглежда се чувства малко не на място.
Ноа погледна към Сара, която стоеше сама до коктейлната маса.
— Може и да отида.
— Кажи й, че ти харесва роклята й — посъветва го баронесата. — С нейната мизерна заплата горкичката сигурно цял месец няма да може да хапне. Ако един красив мъж й направи комплимент, разноските поне ще си струват.
— Ще се опитам да го вмъкна в разговора — съгласи се Ноа.
Баронесата го потупа по бузата.
— Забавлявай се, скъп-пи, но не прекалено много. Не мисля, че нашата Сара може да се справи с мъж като теб.
Сара я опроверга в момента, в който Ноа се приближи до масата.
— Мислех, че Питър трябваше да забавлява баронесата — изсъска тя и захапа една солета.
— В последния момент ме спаси — похвали се Ноа с крива усмивка. — Вече щях да си пъхна главата в купата с пунша и да се удавя, ако трябваше да преживея още една секунда, като слушам всичките тези женски глупости.
— Виждах колко страдаш. — Сара лапна една маслина.
Наистина страдах. Всъщност се тревожех за теб.
— Наистина ли? Смешна работа, нямаше такъв вид. — Отхапа от една пълнена гъба.
— Винаги ли ядеш, когато си ядосана?
Сара преглътна.
— Винаги. Мисля, че е по-добре, отколкото да хвърлям разни неща.
— Сигурно. Но ако продължаваш, няма да можеш да се напъхаш в онези тръби.
— Ще се напъхам — измърмори тя и натрупа дебело парче шунка и две парчета швейцарско сирене върху едно лучено руло. — И кога ще го направим?
Ноа взе сандвича от ръцете й и го остави на масата.
— Сега — съобщи й той спокойно.
Тринадесета глава
Сара вървеше с Ноа по коридора към кабинета на Малкълм. Краката й се бяха вдървили.
— Нервна ли си? — попита той, усетил лекото й треперене.
— Това е много слаба дума.
Той спря, хвана с две ръце раменете й и се вгледа в пребледнялото й лице.
— Знаеш, че никога не бих ти позволил да направиш нещо опасно.
Колко й се искаше да го повярва! Но въпреки желанието си, не можеше да се отърси от чувството, че най-голямата любов на Ноа е короната.
— Не би ли?
Пръстите му леко потъркаха голата й кожа.
— Ти все още не можеш да ми се довериш, нали?
— Искам да ти се доверя — отвърна тя честно.
— Още само един час — обеща Ноа. — После ще проведем този толкова закъснял разговор.
Сара въздъхна:
— Още не мога да повярвам, че правя това.
— Никой не те принуждава — наблегна той.
Някаква малка част от нея би искала той да я принуждаваше. Всичко би било толкова по-лесно.
— Хайде просто да свършваме.
Той погледна към краката й.
— Къде са обувките ти?
Сара успя да се усмихне слабо:
— Започвам да ставам много добра в тези шпионски истории — скрих ги в една урна пред кабинета на Малкълм.
Усмихващите му се очи бяха нейната награда.