— Истинска Мата Хари.
Сара се стегна и отново тръгна.
— Щеше да се наложи насила да я домъкнеш. Не беше ли тя екзекутирана за сътрудничество с германците?
— Не се тревожи за това — успокои я той безгрижно. — Според международните военни закони, за да те осъдят като шпионин, трябва да те заловят на вражеска територия маскирана или представяща се не за това, което си. — Усмихна й се: — Бих казал, че ти си в пълна безопасност.
— Дори няма да те питам откъде знаеш това — измърмори тя.
Бяха стигнали до вратата на кабинета. Ноа натисна дръжката и се намръщи.
— Заключено е.
— Това не е изненадващо. Малкълм често заключва кабинета си, когато не работи.
— Звучи ми разумно. — Ноа измъкна от вътрешния джоб на сакото си парче тел. Две секунди по-късно вратата се отвори. — Фасулска работа — отбеляза той самодоволно.
Сара поклати глава. Той прекалено сръчно се бе справил с ключалката. Но пък какво бе очаквала? Очевидно това бяха неговите оръдия на труда. Тя измъкна гуменките си от урната и влезе пред него.
При гледката, която ги посрещна, изпусна гуменките на пода и отвори уста да изпищи. Спря я ръката на Ноа, залепена на лицето й.
— Не издавай звук — предупреди я той. Резкият му шепот стържеше в ухото й. — И не гледай. Разбра ли?
С разширени от ужас очи Сара гледаше към Малкълм Бренд, който бе седнал на кожения си стол и изцъклените му очи сякаш я пронизваха.
— Ако си махна ръката, обещаваш ли да не пищиш?
Тя послушно кимна.
Ноа освободи устата й и я подхвана, защото Сара се олюля.
— Поеми дълбоко въздух — заповяда с рязък шепот.
Сара се опита да вдиша на пресекулки.
— Още веднъж.
Този път имаше по-голям успех и кислородът разсея черната мъгла, затъмнила съзнанието й.
— Той не е ли… — Не можа да се насили да изрече думата.
Ноа бе стиснал устни.
— Страх ме е, че да.
Сара не можеше да откъсне поглед от лицето на Малкълм. Очите му изглеждаха почти безцветни, лицето му бе пепеляво, а устата — отпусната.
— Никога досега не съм виждала умрял човек.
— Повярвай ми, Сара, никак не е по-лесно, колкото пъти и да си виждала. — Взря се в нея. — Ако те пусна, няма ли да паднеш?
Тя премести поглед от тялото към очите на Ноа и от загрижеността, която видя в тях, силите й се възвърнаха.
— Мисля, че не.
Той отиде да затвори вратата зад тях и с едно бързо движение я заключи.
— Първата ни работа е да проверим дали ключът не е в сейфа.
Сара се чудеше как може да е толкова делови в такъв момент. Със сигурност крадците на скъпоценности не се срещаха с толкова мъртъвци по време на работа. Наблюдаваше го как бързо превърта комбинацията на ключалката.
— Празен е.
Сърцето й се сви.
— Ще трябва да проверим в джобовете му — оповести Ноа.
Сара сграбчи ръката му.
— Не можеш да направиш такова нещо!
Ноа покри леденостудената й длан със своята.
— Ако е в него, можем просто сами да изключим алармата и още сега да вземем короната.
— Не можеш още да мислиш да откраднем короната — възмути се тя. — Трябва веднага да се махнем оттук. Малкълм е мъртъв. Някой може да помисли, че ние сме го направили.
Ноа се освободи от пръстите й, доближи се до трупа и клекна.
— Отдавна е умрял — заключи той, като опипа отпуснатата ръка на Малкълм. — Предполагам, че поне от два часа.
— Убит ли е? — попита тя едва чуто.
Ноа поклати глава.
— Не мисля. Няма никакви следи от насилие. Нали беше ми казвала, че имал болно сърце. Вероятно е естествена смърт.
Сара се обърна и се загледа в тъмнината зад прозореца. Не можеше да наблюдава как Ноа пребърква джобовете на мъртвеца.
— И тук го няма — измърмори той. — Ще трябва да се върнем към първоначалния си план.
Тя рязко се извъртя към него.
— Не можеш да говориш сериозно!
— Разбира се, че говоря сериозно. Жалко, че този мръсник е умрял. Много ми се искаше да видя как ще прекара остатъка от живота си в затвора. Но ние сме дошли да вършим работа, Сара. Това не променя нищо.
Сара поклати глава и отстъпи крачка назад.
— Наистина не мога да повярвам, че можеш да си толкова безчувствен… Ноа, един човек е умрял. Не ме интересува колко лош е бил, фактът е, че сега вече никога на никого не може да навреди. Защо да не се задоволим с това?