Сара се обърна и успя да изобрази една бледа приветствена усмивка към Питър Тейлър. Макар да знаеше, че е затънал до гуша в безскрупулните далавери на Малкълм Бренд, беше й трудно да мрази мъж с изтънчената изисканост на Кари Грант.
— Като гледам какво съм направила тази сутрин, по-добре да си бях останала вкъщи — оплака се тя.
Питър прекоси стаята и се вгледа в лицето й.
— Струваш ми се малко бледа — забеляза той съчувствено. — Да не започваш да се разболяваш?
— Просто ме боли глава. Тази нощ не успях да се наспя. Откакто Дженифър и Кевин са при мен, все едно, че живея на Централна гара.
— Имам решение на този проблем. — Той я озари с такава красива усмивка, та Сара едва не забрави, че този човек й е враг.
Тя остави четката си.
— Цялата съм слух.
— Живей тук.
Очите й се разшириха.
— Тук?! В тази къща?
Той сви рамене и реверите на изключително добре скроения му костюм леко се повдигнаха.
— Защо не? Къщата е голяма, горе има много празни спални. — Отново онази окуражителна усмивка. — Не знам защо не съм се сетил за това по-рано.
Бе прекалено просто, осъзна Сара, търсейки къде се крие уловката. Откога се чудеше как да се вмъкне в къщата след мръкнало, за да реши как да изпълни плана си. Сега Питър й поднасяше отговора на тепсия.
— Не бих искала да те затруднявам — възпротиви се тя, чувствайки, че трябва да се опъне поне от приличие.
Той махна с ръка и златните копчета на ръкавелите на искрящо бялата му риза проблеснаха на яркото утринно слънце.
— Глупости. Освен това, мисля не само за теб, а и за себе си. Не мога да си представя нищо по-хубаво от това, да виждам усмихнатото ти лице всяка сутрин на масата за закуска.
— Ами Малкълм?
— Той ще е с две ръце за.
— Сигурен ли си? — Ако бе на мястото на Малкълм Бренд, Сара не би искала никакви гости да се мотаят из къщата през следващата седмица.
— Сара, Сара — въздъхна леко Питър, — ти със сигурност си забелязала, че Малкълм обича красивото. В края на краищата, той е посветил живота си да се обгради с красиви произведения на изкуството. — Погледът му би могъл да разтопи масло. — И ако не мислиш, че е прекалено дръзко от моя страна да ти го кажа, ти си по-прекрасна от която и да е от другите му придобивки.
Сара не можеше да отрече, че й стана приятно да получи такъв ласкателен комплимент от мъж, в чиито крака жените без съмнение падаха. Но думите му включиха алармен звънец в главата й.
— Питър, не искам ти да мислиш… имам предвид, не искам Малкълм да реши… — Тя почувства как страните й пламват и гласът й угасна.
Питър се разсмя от сърце.
— Мила ми Сара — произнесе той с шеговита тържественост, — обещавам ти, че никой няма да те притисне до стената и да поиска от теб да се простиш с целомъдрието си. Тук си в пълна безопасност. Опитай се да се поставиш на мястото на Малкълм — предложи той. — Ти можеш да постигнеш много повече, ако си добре отпочинала. Освен това няма да си ограничена от работно време. Можеш да рисуваш винаги, когато ти дойде вдъхновение, независимо дали е ден или нощ.
Нощ. Той току-що бе произнесъл вълшебната дума. Можеше да търси своето съкровище, докато всички в къщата спят. Как наричаха това професионалните крадци? Всичко й беше в кърпа вързано. Целият сценарий се подреждаше идеално.
— Отивам да си събера багажа.
Питър потри ръце, очевидно доволен от начина, по който се развиват нещата.
— Страхотно! А, и още нещо…
Тя се обърна на вратата:
— Да?
— Не забравяй да си вземеш бански. Нищо не помага както плуването, за да се освободи човек от стреса.
Стрес. Това бе думата, с която се бе запознала прекалено добре през последните дни.
— Добра идея — съгласи се тя. — Ще си го взема.
По-късно същия следобед Ноа стоеше пред вратата на ателието и мълчаливо наблюдаваше как художничката нанася боите върху платното с бързи и смели движения. Тя определено си струваше, реши той. Погледът му се отклони от картината към съблазнителните извивки, които кадифеното сако, наметнато върху банския, не можеше да скрие. Беше руса, сочна и фина. Освен това бе дяволски добър фалшификатор.
— Здрасти — поздрави я той, любопитен каква ще е реакцията й при вида на един натрапник, станал свидетел на незаконното й занимание.
Сара се обърна и от изненада изпусна четката. Както обикновено, бе погълната от работата си, забравила за всичко и всички. Макар че не разбираше как не е забелязала кога този мъж се е появил в нейното ателие.