— Със сигурност не приличаш на никой крадец на скъпоценности, който съм виждал — каза той дрезгаво.
Сара се изчерви.
— Имаш странен вкус за женското облекло. Чувствам се, сякаш съм на пистата, а духов оркестър свири дива музика.
Той поклати глава:
— Изглеждаш дяволски секси, но мисля, че това е заради сравнението на този костюм с такава жена от класа.
Сара не можа да сдържи усмивката си.
— Винаги готов с идеалния отговор, а?
— Само за идеалната жена.
Размениха си един дълъг поглед, после Сара пое дълбоко въздух.
— Да започваме това улично представление — заяви тя рязко. — Преди да съм дошла на себе си.
— Ето картата на вентилационните тръби, за да не се загубиш. — Той й подаде лист хартия.
— Дори не ми го споменавай!
— Не се безпокой, навсякъде трябва да завиваш надясно. — Бръкна в джоба си. — И фенерче, за да не пълзиш в пълна тъмнина.
Тя потрепери, като си го представи.
— Ноа — попита внезапно, — там няма да има паяци, нали? Мога да изтърпя мишки, но паяците са друго нещо.
— Прекалено е горещо — успокои я Ноа и завърза около кръста й едно въже. — Ще ти трябва, за да влезеш обратно в тръбата. Трябва само да залепиш вакуума на върха на тръбата, да завържеш въжето, и готово.
— Защо реши, че мога да се катеря по въже? — попита тя любопитно, докато си слагаше наколенки като на спортистите.
Той сякаш се изненада от въпроса.
— Таванът е висок само два метра и половина, а и аз съм направил възли, за да се захващаш. — После смръщи вежди: — Сигурно можем да изработим нещо като стълба.
— Мога да се изкатеря — призна тя. — Когато бях малка, татко ми беше направил въжена люлка. Непрекъснато се катерех по нея, макар по онова време да не мислех, че така се подготвям за бъдещата си професия.
— Човек никога не знае какво ще му потрябва — забеляза той весело. — Ето ти радиостанция. Ще си говоря с теб, докато стигнеш до подземието.
— Много ти благодаря.
Лицето му бе сериозно.
— Знаеш, че ако имаше някакъв друг начин…
Тя притисна пръст към устните му.
— Знам — отвърна тихо.
Погледът, който си размениха, изразяваше повече, отколкото думите биха могли. Накрая Ноа тръсна глава, сякаш за да проясни мислите си.
— Да не забравим твоята малка приятелка. — Отвори един шкаф и извади картонена кутийка с дупки на капака.
— Скрил си я тук, когато си пуснал другите, нали?
— Исках да съм сигурен, че ще намеря поне една, когато ми потрябва.
— Изглежда си помислил за всичко. — Погледът й се плъзна към тялото на Малкълм. — Ноа, а кой ще изключи алармата?
— Надявам се, че липсващият ключ е у Тейлър. Нали ми каза, че по-рано си го видяла да излиза от този кабинет?
Сара кимна.
— Малкълм трябва вече да е бил мъртъв. Тейлър сигурно е решил, че това е шансът му, и е взел ключа.
— Звучи разумно — съгласи се Сара замислено. — Той ми обеща, че ако прекарам нощта с него, на сутринта ще имаме короната.
Ноа присви очи.
— Не си ми казвала за това.
— Не мислех, че е необходимо.
Ноа стисна зъби.
— Когато всичко това свърши, ще му счупя врата.
Сара се засмя.
— Не е ли чудесно? Ето ни тук, в една стая с труп, гласим се да извършим престъпление от международен мащаб, а ти си се загрижил за честта ми.
— Все някой трябва да се загрижи — изръмжа той. — Нали не си се съгласила?
Тя го потупа по бузата.
— Не се безпокой, не мога да понеса едновременно повече от един крадец в живота си. — Очите й омекнаха. — Случайно да си спомняш как ме излекува от клаустрофобията в асансьора?
На устните му трепна усмивка, като си спомни необузданата й страст по време на онази целувка.
— Как бих могъл да забравя?
Тя обхвана в длани лицето му.
— Мисля, че ми трябва подтик — рече тихо.
Ноа я привлече в прегръдките си. Целувката, която започна като нежен успокояващ жест, бързо премина в нетърпелива и собственическа. Чувствата й се завъртяха във вихрушка, устните й се разтвориха, езикът й срещна неговия — отчаяно, страстно, горещо. Точно това й трябваше — нещо, което ще продължава да държи сетивата й, докато е в тръбите, и да съсредоточава мислите й върху това, къде е и какво прави, все в името на любовта.