Носът й се сбърчи по съвсем необичаен за нея начин, който обаче се стори на Ноа много чаровен.
— Прав си. Трябваше да се сетя. — Тя започна да смъква анцуга.
Ноа реши, че Сара е поставила нов рекорд, защото само след секунда вече се бе преоблякла, мръщеше се на джобното си огледалце и разресваше русата си права коса.
— Е — отбеляза тя, прибирайки гребена в чантата, — по-добре от това не може да стане. — От въздишката й бретонът й се разроши.
— Изглеждаш страхотно — увери я той и обви ръка около кръста й. После се намръщи: — Да се надяваме само, че никой няма да ни види как излизаме с короната.
— Имам решение на тази задача. — Сара подканващо повдигна широката пола на роклята си. Отдолу имаше два дълбоки джоба, всеки от които би побрал короната.
— Няма ли това да развали линията ти?
Сара се засмя.
— По-добре е, отколкото да нося короната на главата си.
Напуснаха къщата без непредвидени проблеми и скоро Ноа бе зад кормилото на колата на Сара и караше към апартамента й. Утре сутринта щеше да изпрати някой да прибере взетия под наем автомобил, с който бе дошъл. Сара все още хвърчеше в небесата и той не мислеше, че е разумно да я остави тя да кара.
Ноа се усмихваше наум, спомняйки си колко възбуден бе самият той от първата си задача. Уплашен, но възбуден. В края на краищата, чувствата му бяха потушени от едно изгаряне. Тази вечер обаче ентусиазмът на Сара бе заразителен.
— Това е най-красивото нещо, което някога съм виждала — прошепна тя с благоговение и прокара пръст по скъпоценните камъни, които проблясваха с отразения блясък на уличните светлини. — Няма да ми се иска да я дам.
— Като говорим за това… — започна Ноа, решил, че определено е дошло времето да й каже истината. Всъщност, трябваше да признае, че отдавна беше време.
Но в този момент стигнаха до апартамента й и Сара го прекъсна:
— Ноа, видях един човек пред прозореца ми. Някой се е вмъкнал вътре!
Той въздъхна уморено. Не ги бе очаквал толкова скоро. Дан му бе обещал, че ще му дадат малко време насаме със Сара. Очевидно се бе случило нещо, което е променило графика.
— Ела с мен, Сара — каза той глухо. — Време е да се запознаеш с останалата част от отбора.
Четиринадесета глава
Докато вървяха по тротоара към апартамента й, пръстите на Ноа здраво държаха лакътя й. Устните му бяха стиснати, очите — неразгадаеми. Сара почувства как възбудата се стича като пясък между пръстите й.
Когато наближиха, вратата се отвори.
— Взели сте я — оповести Дан с доволен тон. Сара не възрази, когато той взе короната от ръцете й.
— Казах ти, че ще я вземем — отсече Ноа. — Ти пък ми каза, че ще ми дадете малко време.
Дан сякаш искрено съжаляваше.
— Извинявай, приятел, но колелото на демокрацията трябва да не спира да се върти, каквато и да е цената за личния ни живот.
Сара вдигна очи към Ноа.
— Какво означава това?
— Означава, че Дан не е точно това, което те накарахме да мислиш — обясни той бавно.
Парчетата от мозайката започнаха да се подреждат.
— Ти си от ФБР, нали? — възкликна тя. Потресеният й поглед се премести към Ноа. Опитваше се да разбере неговата роля във всичко това.
— Не точно — отговори Дан, извади от джоба си служебна карта и й я подаде.
— Централно разузнавателно управление — прочете тя на глас и вдигна поглед към него. — Ти си от ЦРУ?
Дан кимна. Изглеждаше определено притеснен от явния укор в гласа й.
Леденият й поглед се прехвърли към Ноа.
— И ти ли си агент на ЦРУ?
— Ноа е от военното разузнаване — обади се един мъж, чието присъствие Сара не бе забелязала, докато той не влезе в стаята. — Фред Карлисъл, от Държавния департамент — представи се той. — Искаме да ви благодарим, госпожице Медисън. Вие направихте голяма услуга на своята страна.
Погледът й би могъл да среже диамант. Отново се обърна към Ноа:
— Значи военно разузнаване? — попита студено.
— В оставка — поправи я той, сякаш с това би могъл да смекчи очите й.
— В оставка — повтори Сара и бавно поклати глава. Ръката й се залепи върху бузата му със звук като от изстрел. След това тя се обърна, влезе в спалнята и затръшна вратата зад себе си.
За момент тримата мъже не продумаха.
— Изглежда те чакат някои обяснения — забеляза накрая Дан.
Ноа потърка зачервената си буза.