— Сега разбирам как се е чувствал Даниел, когато е бил хвърлен в клетката на лъвовете.
— Ти си знаеше, че няма да го приеме добре — напомни му Дан.
Ноа въздъхна.
— Знаех си. Но мислех, че ще имам време да й го съобщя, както аз реша. — Погледна сърдито към другите двама.
— Съжалявам за това — извини се Карлисъл. — Но мълвата е тръгнала. Анкара гъмжи от слухове, които с всеки изминал час стават все по-лоши. Говори се дори, че един кипърски грък се е вмъкнал в двореца и е убил президента. Както добре знаеш, демокрацията в тази част на света е крехко нещо. Държавата не може да си позволи никаква пукнатина в нестабилната постройка на коалиционното правителство. Затова нямаха избор. Насрочили са пресконференция за утре сутринта, за да уверят света, че всичко е наред. Короната непременно трябва да бъде там.
— Е, след като вече сте получили проклетата корона, знам, че ще ме извините, за да се опитам да спася каквото е останало от собствения ми живот — изръмжа Ноа и излезе.
— Сара! — Той потропа на затворената й врата. — Сара, пусни ме да вляза. Всичко ще ти обясня.
— Махай се.
Ноа натисна дръжката.
— Дай ми пет минути. Само за това те моля.
Иззад вратата не се чу отговор и той извади телта от джоба си. Ключалката не се оказа никакво препятствие и Ноа влезе в тъмната стая. Сара лежеше по лице на кревата.
— Махай се — изръмжа тя във възглавницата.
— Ще се махна — обеща той. — След като ме изслушаш.
— Няма какво да ми кажеш, за да се почувствам по-малко глупаво. Затова просто изчезни от апартамента ми. И като говорим за това, както и да се казваш, изчезни от живота ми.
Той седна до нея и матракът се огъна.
— Сара… — Протегна ръка и я докосна по рамото.
Тя се отърси от пръстите му.
— Предупреждавам те, ако след две минути ти и твоята кохорта не сте излезли оттук, ще повикам полиция.
— Значи все пак ми даваш две минути?
Да го вземат дяволите, помисли Сара. Той винаги приемаше нещата точно така, както би искал да ги чуе.
— Нямах това предвид. Вече съм ти дала много повече, отколкото заслужаваш.
— Знам — съгласи се той. — И не мисли, че това не ме кара да се чувствам ужасно.
Сара не можеше да си прости, че след всичко, което е сторил, дрезгавият му глас все още й действа.
— Ти ме излъга, Ноа. Беше ми обещал, че това е нещото, което никога няма да направиш.
— Никога не съм те лъгал, Сара. Наистина, не ти казах цялата истина, но не съм те лъгал.
— Остави ме да мисля, че си крадец на скъпоценности!
— Това си беше твоя идея.
— А ти не се и опита да ме поправиш.
— Сара, разбери ме. Цялата мисия беше секретна, за нея знаеха само тези, които трябваше да знаят.
— А аз не трябваше да знам.
Той кимна.
— Така е. Исках да ти кажа, питай Дан. Но не можех.
— А защо Дан да не потвърди твоята история? Той е същият лъжец като теб. И от двамата ми се повдига.
— Мислех само за теб. Щеше да е опасно, ако знаеше прекалено много.
— Опасно ли? — Тя седна в леглото и с треперещи от гняв ръце отметна косата си през рамо. — А не мислеше ли, че за мен ще е опасно да пълзя през онези тръби? Не мислеше ли, че за мен ще е опасно да играя игри с Питър Тейлър? Престани, Ноа. Може ужасно неправилно да съм те преценила, но не съм глупачка.
Ъглите на устните му се напрегнаха.
— Никога не съм мислил, че си глупачка.
Сара откъсна очи от него.
— Ти прави любов с мен — възмути се тя. — Знаеш ли как ме кара това да се чувствам?
— Предполагам.
Той хвана брадичката й и насила вдигна главата й, за да го погледне.
— Аз правих любов с теб, Сара — съгласи се той тихо. — Точно това беше. Ако не вярваш нищо друго, трябва да повярваш поне това.
Сълзи от гняв и смущение пареха в очите й.
— Не съм длъжна нищо да вярвам — кипна тя. — Твоите две минути минаха. Моля те, върви си.
Без да обръща внимание на заповедта й, Ноа я привлече в прегръдките си.
— Не мога да направя това, любов моя.
Сара се сви, борейки се срещу изкусителното чувство, което създаваха големите му ръце, движещи се по гърба й.
— Можеш — настоя тя. — Лесно е. Просто стани и излез през онази врата. И вземи и приятелите си с теб.
Той я погали по бузата.
— Мисля, че загубих способността да си отида от теб в момента, в който се срещнахме.