Преди да е успяла да измисли някакъв язвителен отговор, устните му покриха нейните, а нежните му ръце се мъчеха да изтрият гнева й.
— Не това искам — възрази тя слабо, когато той я положи на леглото.
Ноа вдигна глава.
— Истината, Сара — настоя той. — Дай ми поне това.
— Откъде накъде? — сопна се тя. — Ти никога не си си правил труда да ми кажеш истината.
Дланта му се плъзна върху гръдта й и тялото й незабавно реагира.
— Как можеш искрено да вярваш, че всичко това е било лъжа? — попита Ноа дрезгаво.
Ръката му се спусна към корема й и Сара едва се сдържа да не извика от копнеж.
— Това беше само секс — задъха се тя болезнено.
Той объркано поклати глава, пусна я и легна до нея.
— Ние и двамата сме достатъчно опитни, Сара, за да почувстваме разликата. Ние правехме любов.
— Ти ме обиди, Ноа — прошепна тя с треперещ глас.
Той избърса блестящата сълза, която се стичаше по пребледнялата й буза.
— Знам. И, повярвай ми, никога не съм искал това да се случи.
Наистина му вярваше, осъзна Сара.
— Но отново би го направил, нали?
— Истината ли искаш? — попита той сериозно.
Тя кимна.
Ноа седна рязко и прокара дългите си пръсти през кестенявата си коса.
— Вероятно бих — призна безизразно.
Сара започваше да разбира този човек. Не бе сигурна, че й харесва това, което вижда, но признанието му събуди в нея някакво неясно чувство на уважение. Откак се бе запознала с него, я тревожеше привидната му липса на морал. Тази част от поведението му не съответстваше на силно моралната личност, каквато тя инстинктивно чувстваше, че е Ноа. Сега осъзнаваше, че чувството на Ноа за морал не би му позволило да постави собствените си потребности, или потребностите на един отделен човек, пред по-големите според него потребности на мнозинството.
Тя седна и придърпа роклята над свитите си колене. Замълчаха, всеки погълнат от мислите си.
— Просто имаш късмет, че съм почитател на Джейк Хоук — обади се тя накрая. — Все още съм обидена от това, което направи, но мисля, че мога да разбера мотивите ти.
Ноа едва се сдържа да не издаде пламналата надежда, която събудиха думите й.
— Значи ли това, че ми вярваш?
Сара кимна.
— Вярвам ти. Макар все още да смятам, че трябва да те напердаша, задето ме остави да мисля, че се влюбвам в крадец. Боже мой, разбираш ли, че заради теб аз тази вечер наруших закона?
Той взе ръката й.
— Не можеш да си представиш колко приятно ми стана от това. И колко гадно.
Тя въздъхна.
— Е, поне животът ми напоследък не е скучен. — Един досаден въпрос я измъчваше още откак за пръв път се срещнаха, и Сара реши, че определено сега е моментът да го изясни. — Трябва ли да свикна да се обръщам по друг начин към теб? — Изобщо нямаше да е лесно.
Той се усмихна.
— Ноа си остава. Фамилията ми е Уинфийлд.
— Струва ми се, че не мога да мисля за теб по друг начин, освен като за Ноа — призна тя. — Уинфийлд… Къде съм чувала това име? — Сбърчи чело от усилието да си спомни. Когато успя, го погледна втренчено. — Ноа, чичо ти Дейвид, онзи, който се занимава с изкуство… той Дейвид Дж. Уинфийлд ли е?
— Издателят на списанието „Арт Дайджест“ — потвърди Ноа.
— Нищо чудно, че те прикриха, когато се обадих.
— Семейството ми не одобрява това, с което се занимавам, или по-точно се занимавах. Но когато се наложи, на тях може да се разчита.
— Наистина ли си се уволнил?
— Вече две години — увери я той.
— В такъв случай защо сега си тук?
— Малко е объркано — започна той бавно. — Виждаш ли, короната е била открита съвсем наскоро по време на изкопни работи за метрото. Всички са били учудени, че тя наистина съществува, и правителството решило официално да съобщи за нея по случай третата годишнина от отмяната на военното положение. Ще има много официални тържества и моментът изглеждал идеален. Но изведнъж короната изчезнала от президентския дворец.
— Продължавам да не виждам какво общо има това с теб.
— Нашата държава има отдавнашни връзки с Турция — обясни той. — Те са наши съюзници в НАТО.
— Знам това — прекъсна го нетърпеливо Сара. — Но то все още не обяснява твоето участие. Ако наистина си се уволнил — добави тя обвинително.
Ноа реши да не коментира саркастичния й тон. Пое дълбоко въздух и опита отново: