— Не знам — усъмни се Сара. — Нещо не се връзва. Откъде е можел той да знае, че има фалшифицирана корона?
Ноа сви рамене.
— Той е много хлъзгав. Ти стой тук. Преди да се усетиш, ние ще вземем истинската.
— Кои вие?
— Дан и аз. — Хвърли поглед към експерта по изкуствата, когото Държавният департамент бе включил в тази акция.
— По-добре и вие да дойдете, Карлисъл. Не искаме в последния момент да се получат някакви неразбории.
Сара се изпречи на пътя му към вратата.
— Ами аз?
Той й се усмихна търпеливо:
— Ти ще чакаш тук. Може да стане опасно. Тейлър няма да е във възторг от идеята, че трябва да ни даде короната. Не искам да ни се мотаеш в краката.
Тя се изпъна с целия си ръст и се наежи:
— Да ви се мотая в краката ли? Значи тази вечер ти се мотаех в краката?
Той спокойно я отмести настрани.
— Знаеш, че нямах това предвид. — Бързо я целуна по устните. — Пожелай ми късмет.
— Късмет — автоматично откликна Сара.
Каза го на гърба му. Ноа вече бе излязъл.
— Не е честно — измърмори тя и взе короната да я разгледа по-подробно. — Тъкмо когато започнах да навлизам в нещата, той ми подрязва крилата и ме приземява. — Седна на големия удобен фотьойл. — Освен това, продължава да не се връзва. Защо Питър трябва да краде короната, да слага на нейно място фалшификата и да ми обещава, че ще я имаме утре сутринта?
Потърка с пръст блестящия диамант.
— Може би е използвал това като повод да ме накара да остана при него тази нощ — разсъди тя на глас. — Не, сигурна съм, че тази вечер короната не бе у него. Иначе нямаше да остане в къщата, особено след като е открил, че Малкълм е умрял.
Сара продължи да разсъждава върху този проблем, премисляйки всичко, което се бе случило тази вечер. Накрая отговорът изплува.
— Глупачка! — възкликна тя и скочи. — Отговорът е бил тук през цялото време, само дето всички ние сме били прекалено глупави и слепи, за да го видим!
Бързо се преоблече в черния анцуг и надраска една бележка на Ноа, за да знае къде е отишла. Тръгна към вратата и в този момент се сети за короната.
— Може и да нямаш никаква стойност — прошепна тя и я взе от дивана, — но не си и за изхвърляне. — Погледът й се плъзна из апартамента, търсейки място, където да скрие фалшификата. Спря се на кухнята и разбра кое е мястото.
Секунди по-късно вече бе в колата си, сигурна, че короната на Вастърс е в безопасност в една тенджера от неръждаема стомана.
Бе окуражена от предишния си успех, затова и през ум не й мина, че тази лъжица не е за нейната уста. Освен това, щеше да бъде напълно безопасно. Крадецът вече нямаше да е в състояние да навреди на някого повече, отколкото би могла самата тя.
Когато спря пред къщата, вътре бе тъмно. Сара се усмихна. Собственикът все още бе на приема на Малкълм. Бе се надявала точно на това.
Внимателно затвори вратата на колата и се насочи към входната врата. Едва тогава се сети, че трябваше да вземе телта на Ноа.
— По дяволите! — прошепна полугласно. — Трябва да има и друг начин да се влезе: — Обиколи партерния етаж, като опитваше всеки прозорец, но се оказа, че всичките са затворени отвътре. Тогава забеляза дървото. Един от клоните му се надвесваше над терасата на втория етаж, и тя реши, че това е единственият й шанс.
Изкатери се по дървото и като стигна до разклонението, спря. Протегна ръка и предпазливо опита дали клонът ще я издържи.
— Фасулска работа — цитира тя Ноа. Само дето от нейните уста думите не прозвучаха толкова успокоително, както когато ги бе казал той.
Запълзя по клона, опитвайки се да не трепери, когато той се заклати. Изведнъж нещо се стовари върху гърба й и в кожата й се забиха остри нокти.
— По дяволите! — прошепна тя ядосано и погледна през рамо. — Махай се, глупаво коте!
Котаракът започна да мяука, душейки я с необичаен интерес, а ноктите му деряха гърба й, докато протягаше лапи. Сара със закъснение се сети, че котаракът е излязъл за нощна разходка и е надушил нещо, което мирише като огромна мишка. — Слушай, коте — започна тя да го увещава тихо, — този път оставих мишката вкъщи. Защо не отидеш да потърсиш някоя приятелски настроена котка, за да й направиш серенада?
В отговор ноктите са забиха още по-дълбоко. Сара подтисна вика си, протегна ръка зад гърба си и се вкопчи в козината му. Листата прошумоляха, заглуши ги звук от разкъсване на плат и накрая нощната тишина бе прорязана от гръмогласно мяучене. Бе успяла да отскубне котарака от гърба си. Той диво се мяташе и риташе и Сара изпусна клона. За щастие й дойде наум да пусне котарака и отново да се вкопчи. Животното се приземи плавно на четирите си лапи. Жълтите му като на тигър очи я погледнаха, той изсъска злобно, после вирна опашка и царствено изчезна в тъмнината.