Въпреки безгрижието на баронесата, усещаше колебанието на Хюго. Реши да заложи на него.
— Това е много хубав сценарий, баронесо — започна той приятелски. — Но защо не разкажеш на Хюго историята до края? Защо не му кажеш, че аз представлявам обединените усилия на две държави да се открие короната?
— Млъкни! — извика рязко Гизела и насочи вниманието и пистолета си от Сара и Питър към Ноа.
Ноа продължи да гледа над рамото й към превърналия се цял в слух унгарец.
— Може и да е права, че Америка не прибягва към крайни мерки — подзе той. — Но ме е страх, че същото не може да се каже и за Турция. Те са длъжни да намерят хората, които са откраднали националната им старина, и са решени да го направят. А когато успеят, не бих искал да съм на ваше място.
Хюго изглеждаше определено притеснен. Погледът му прескачаше от Ноа към Гизела и обратно.
— Баронесо…
— Не го слушай! — избухна Гизела. — Той само се опитва да те сплаши.
Като видя двоумението му, Ноа направи своя ход — извъртя се и блъсна револвера му на пода.
— Не! — изкрещя Сара.
Баронесата бе започнала да натиска спусъка на джобния си пистолет. Сара се хвърли към нея и запокити с всички сили короната. Гизела се обърна към Сара в момента, в който короната я удари по рамото и отклони, изстрела.
Питър най-накрая излезе от вцепенението си и се размърда. Юмрукът му тежко се стовари върху челюстта на баронесата. Тя се свлече на пода и пистолетът падна от ръката й.
Ноа, който бе успял да нокаутира мечока Хюго след вихрушката от юмручни удари, успя да грабне револвера му. Той и Питър се изправиха един срещу друг с оръжие в ръка.
Сара се бе отпуснала на един стол. Главата й се въртеше. Със замаяното си съзнание тя разбираше, че още не е свършило. Оставаше Питър.
Той обаче я изненада, като предпазливо подаде на Ноа пистолета и каза:
— По-добре го вземи ти. Аз никога не съм обичал такива неща.
С видимо облекчение Ноа протегна ръка:
— Разбирам те. Тези проклети неща са прекалено опасни. — Огледа стаята. — Защо не видиш дали не можеш да намериш нещо, с което да вържем тези двамата, докато дойде полицията?
Питър кимна и излезе. Ноа погледна към Сара:
— Благодаря ти.
Тя успя да се усмихне слабо.
— Винаги на твоите услуги. Само да не е много скоро, става ли?
— Договорихме се — намигна той. После, разтревожен от бледността й, попита: — Как си?
— Била съм и по-добре — призна Сара. — И ужасно ме цепи глава. — Вдигна ръка към слепоочието си и бе озадачена от лепкавата топлина върху дланта си. Когато отпусна ръката си, неразбиращо се вторачи в червеното петно.
— По дяволите! — изруга Ноа. — Ти си ранена!
— Ранена — повтори тя безизразно.
Питър се върна с найлоново въже за простиране на пране и Ноа пъхна двата пистолета в джоба си.
— Погрижи се за тези двамата — нареди той лаконично. — И се обади на бърза помощ.
С две крачки прекоси стаята и коленичи до Сара.
— Глупачка такава! Можеха да те убият.
Сара примигна, борейки се срещу тъмния водовъртеж зад очите си.
— Теб също — успя да му напомни. — А и това ли е начинът да разговаряш с жена, която току-що ти е спасила живота?
— Не ти беше работа да го правиш. По дяволите, изобщо не ти беше работа да си тук! — Отметна един залепнал кичур от челото й.
Сара чувстваше как езикът й се удебелява.
— Исках да помогна — прошепна тя тихо.
— Просто млъкни! — заповяда й той пресипнало. — Дан трябва да дойде всеки момент. Обадих му се, когато видях твоята бележка. — Ноа извади от джоба си една носна кърпа и я притисна към раната. Тя бързо се просмука и кръвта му се смрази.
Сара се мъчеше да фокусира погледа си върху него.
— Аз намерих короната, Ноа. Сетих се, след като ти излезе.
— Знам — призна той. — И се прояви като пълна глупачка, като се опита да я вземеш сама. Кълна се, ако още веднъж изработиш такъв номер, ще те набия, докато посинееш.
Сара бавно поклати глава. Имаше чувството, че се носи нанякъде. Очите й се затвориха…
— Не би направил такова нещо.
— Не разчитай на това — изръмжа той. — И в момента ми се иска да направя точно това. За твой късмет, винаги съм имал правилото да не удрям жена, след като е поела куршум, предназначен за мен.