— Куршумът одраска главата ти.
— Помня. Аз бях ранена, а ти ми се караше.
Той трепна вътрешно. Как можеше от всички ужасни неща да е запомнила точно това?
— Бях разтревожен за теб. Не трябваше да рискуваш така живота си.
— Не можех да оставя Гизела да те убие — възрази тя и затвори очи: — Ще се бием ли сега?
Той взе ръката й.
— Няма.
Сара не отвори очи, но успя да се усмихна.
— Радвам се.
За момент и двамата замълчаха.
— Да.
— И всичко мина добре?
— Да.
Отново тази лека усмивка.
— Щастлива съм за теб, Ноа. Знам колко много значеше това за теб.
Ноа трябваше да призове на помощ цялата си воля, за да не й се развика. За да не й каже, че проклетата корона не струва пукната пара в сравнение с нейния живот. Но тя вече достатъчно бе преживяла. Той замълча.
— Сестра ти беше тук почти през цялата нощ — съобщи й след малко. Отиде вкъщи да приготви закуска на Кевин и да му каже, че ще се оправиш.
— Дженифър е била тук?
— Да, с нейния приятел, как му беше името…
— Браян — прошепна тя.
— Аха. Мисля, че тя има нещо да ти казва във връзка с това.
Устните на Сара трепнаха в доволна усмивка:
— Мисля, че би трябвало… Какво стана с Питър? — попита тя.
— Има си доста неприятности, но властите вземат предвид начина, по който се прояви накрая. Струва ми се, че ще се отърве с доста лека присъда.
— Добре. Той всъщност не беше чак толкова лош. Чу ли какво е направил Малкълм с него?
— Той ни разказа.
— Забравих да попитам… На кого е оставил Малкълм всичките тези пари?
— На музея за изкуства „Метрополитън“ — отвърна Ноа нехайно.
Сара отвори очи.
— Шегуваш се! Той нямаше никакво чувство за благотворителност.
В очите му проблясна пламъче.
— Мотивите му нямат нищо общо с човеколюбието, любов моя. Условието е част от тези милиони да се използват за построяване на едно ново крило на музея в памет на Малкълм Бренд.
Сара въздъхна:
— Той все още се опитва да си купи уважение. Колкото и да беше умен, Малкълм така и не разбра, че това е нещо, което трябва да се заслужи.
Ноа долови тъгата в гласа й и потърси нещо, което би я накарало да се усмихне.
— Донесъл съм ти подарък.
Тя го погледна недоверчиво.
— Последния път, когато ми донесе нещо, беше един малко неприличен костюм за крадене. Тръпки ме побиват, като си представя какво ще измъкнеш сега от ръкава си.
Ноа взе от масата една книга и я пусна в скута й.
— Реших, че може би ще искаш нещо на четене, докато те измъкнем оттук.
Сара взе книгата.
— Много мило от твоя страна — благодари безизразно. После видя корицата и очите й се разшириха: — Новата книга за Джейк Хоук! Отгоре на това, сигналното копие. — Погледна го подозрително. — Откъде си я взел?
Той сви рамене.
— Не се безпокой, не съм я откраднал. Случайно познавам автора.
— Ти познаваш Макс Райдър? Защо не си ми казал по-рано?
— Малко е сложно.
— Ти познаваш създателя на Джейк Хоук. — Сара въздъхна щастливо. Очите й засияха и от тях изчезна сянката на болка. — Как мислиш, дали бих могла и аз да се запозная с господин Райдър?
Той потърка брадичката си, сякаш обмисляше идеята.
— Бих казал, че това може да се уреди. — После реши, че моментът е сега или никога, пое дълбоко въздух и довърши: — Всъщност, ти вече го познаваш.
Сара се вторачи в него, опитвайки се да разбере. Докато го гледаше как се изчервява, прозрението бавно изплува.
— Това си ти, нали? — попита тихо. — Ти си Макс Райдър. — Намръщи се. — Но ти ми каза, че Ноа Уинфийлд е истинското ти име.
— Истинското е. По професионални причини трябваше да използвам псевдоним. — Той приседна на ръба на леглото и хвана ръцете й. — Подписал съм договор, че след като напусна армията, няма да пиша за преживяванията си там. Въпреки че книгите за Джейк Хоук са измислица, трябва да призная, че те се основават на истински случки. Моето име не трябва да се появява на корицата, за да нямам неприятности.
Сара за момент се замисли върху това.
— Ти си Джейк Хоук, нали, Ноа?
Той стисна зъби.
— Има ли значение, ако Джейк и аз притежаваме някои общи качества?
Тя го погали по бузата.
— Винаги съм мислила, че вие двамата с Джейк имате много общо. Предполагам, това е причината никога да не съм те възприемала като обикновен крадец. — Усмихна се. — Нищо чудно, че нещата между нас станаха толкова бързо. Ти имаше голяма преднина.