Выбрать главу

— Каква преднина? — повдигна той вежди.

Сара се засмя тихо и притисна устните си към неговите, подчертавайки отговора си с целувки:

— Бях очарована от Джейк Хоук, още преди да се запозная с теб. Като че ли беше изпратил второто си аз да проправи пътя.

Той я прегърна, гледайки я напрегнато.

— Помня, веднъж ти каза, че никоя жена не би могла да живее с този човек.

— Джейк има доста трески за дялане — съгласи се тя. — Но си мисля, че ако има достатъчно време, би могъл да бъде опитомен.

Ноа се засмя.

— Познаваш ли някоя толкова смела жена, че да се заеме с тази работа?

Сара се замисли и очите й светнаха игриво.

— Може и да познавам. Зависи какво предлагаш.

Пръстите му обхванаха кръста й.

— Какво ще кажеш за цял един живот с откровено уморен бивш офицер от военното разузнаване, превърнат в писател, който има намерение да скандализира нашите деца, като при всеки удобен случай отнася майка им в леглото?

— Като за начало не е лошо — отвърна тя и палецът й описа неговите усмихващи се устни. — Деца ли каза?

— Искам всичко, Сара — каза той дрезгаво. — Теб, пълна къща с деца… По дяволите, дори куче. Искам ние да сме едно семейство.

— Обичам децата. Винаги съм си представяла, че един ден ще имам голямо семейство. Може би някое от тях ще стане художник. Или писател. — Сара се усмихна: — Разбира се, накрая може да се окаже, че цялата къща е пълна с малки банкерчета.

— Ако приличат на теб, няма да имам нищо против — обеща той. — Значи ще се омъжиш за мен?

— Ако ще имаме всичките тези деца, мисля, че ще е в реда на нещата.

През тялото му се разля облекчение и той я целуна гладно. Не можеше да повярва на късмета си.

Когато блажената целувка най-после свърши, Сара отметна глава и го погледна.

— Ноа, ще напишеш ли за всичко това?

— Вероятно. Ще излезе страхотна история. Макар че издателят ми сигурно ще бълва змии и гущери, като види ръкописа.

— Наистина ли? — попита тя любопитно. — И защо?

Той й се усмихна.

— Какво ще кажеш, ако следващото приключение на Джейк Хоук има щастлив край?

Сините й очи погълнаха изсечените черти на мъжа, когото обичаше — мъжът, който прекалено много години бе живял с опасността и интригите като единствени свои спътници.

Сара обви ръце около врата му и лицето й се озари от ослепителна: усмивка.

— Ще кажа, че е крайно време.

Информация за текста

$id = 8007

$source = Моята библиотека