Къщите се отвориха. Двама полицаи, въоръжени с пушки, хукнаха към центъра на площада. Тълпата се спусна след тях. Полицаите скочиха полукръгом и викнаха със заредени пушки:
— Назад.
Кметът извика със спокоен глас, без да гледа никого:
— Очистете площада.
Множеството се пръсна. Кметът пребърка Сесар Монтеро, без да го кара да си сваля мушамата. Намери четири патрона в джоба на ризата му, а в задния джоб на панталона — кама с рогова дръжка. В друг джоб намери тефтерче, халка с три ключа и четири банкноти по сто песос. Сесар Монтеро се остави да го пребъркат — безучастен, с отпуснати ръце, едва помествайки тяло, за да улесни операцията. Когато свърши, кметът повика двамата полицаи, връчи им нещата и им предаде Сесар Монтеро.
— Ще го отведете на втория етаж в кметството — заповяда той. — Вие отговаряте за него.
Сесар Монтеро си свали мушамата. Подаде я на един от полицаите и закрачи между тях — безразличен към дъжда и изумлението на хората, струпали се на площада. Кметът замислено го изгледа как се отдалечава. После се обърна към тълпата, размаха ръце, сякаш пъдеше кокошки, и извика:
— Разотивай се.
Като обърса лице с голата си ръка, той прекоси площада и влезе в дома на Пастор.
Свлечена на един стол, майката на убития седеше сред група жени, които с безмилостно усърдие й вееха с ветрила. Кметът отмести една от жените. «Оставете я да диша» — каза той. Жената се обърна към него.
— Тъкмо била излязла за литургия — рече тя.
— Добре, добре — каза кметът, — но сега я оставете да диша.
Пастор лежеше в коридора, проснат ничком към гълъбарника, върху ложе от окървавена перушина. Носеше се остра миризма на птичи тор. Неколцина мъже се опитваха да повдигнат тялото, когато кметът се появи на прага.
— Разотивай се — каза той.
Мъжете отново положиха трупа върху перушината, в същото положение, в което го бяха намерили, и мълчаливо отстъпиха. След като огледа тялото, кметът го обърна. Наоколо се пръснаха мънички перца. По корема му имаше и други пера, полепнали по още топлата, жива кръв. Кметът ги очисти с ръка. Ризата бе разкъсана, а токата на колана — раздробена. Под ризата видя излезлите навън черва. Раната бе престанала да кърви.
— Убил го с пушка за тигри — обади се един от мъжете.
Кметът се изправи. Обърса полепналите по ръката му окървавени пера о една от гредите на гълъбарника, без да откъсва очи от трупа. Доизбърса се о панталона на пижамата и се обърна към групичката:
— Не го помръдвайте оттук.
— Ще го оставите така проснат — каза един от мъжете.
— Трябва да се извърши оглед на трупа — възрази кметът.
В къщата започна плачът на жените. Кметът си проправи път сред виковете и задушаващата миризма, която започваше да насища въздуха в стаята. На входната врата той срещна отец Анхел.
— Мъртъв е! — възкликна свещеникът слисан.
— Като прасе — отвърна кметът.
Къщите около площада бяха отворили врати. Дъждът бе престанал, но схлупеното небе тегнеше над покривите без никаква пролука за слънцето. Отец Анхел дръпна кмета за лакътя.
— Сесар Монтеро е добър човек — каза той. — Сигурно е било в момент на помрачение.
— Знам, знам — каза кметът нетърпеливо. — Не се безпокойте, отче, нищо няма да му се случи. Влезте вътре, там имат нужда от вас.
И се отдалечи малко рязко, като нареди на полицаите да вдигнат стражата. Множеството, дотогава държано на разстояние, се спусна към дома на Пастор. Кметът влезе в билярдния салон, където един полицай го чакаше с кат чисти дрехи — лейтенантската му униформа.
Обикновено по това време заведението не беше отворено. Сега бе претъпкано още преди седем. Покрай масичките за четири души или подпрени на тезгяха, неколцина мъже пиеха кафе. Повечето от тях още бяха с горната част на пижамата и по пантофи.
Кметът се съблече пред всички, поизбърса се с панталона на пижамата и взе да се облича мълчаливо, заслушан в коментарите. Когато напусна салона, той бе напълно осведомен за всички подробности по произшествието.
— Внимавайте — извика от вратата, — ако някой ми размири селото, ще го напъхам в дранголника.
Спусна се по павираната улица, без да поздравява никого, но ясно си даваше сметка за възбудата, обхванала селото. Беше млад човек, със свободни маниери, и на всяка крачка личеше желанието му да се налага с присъствието си.