— Аллах йихракик! (Аллах да те изгори!)
— От другата страна на тази врата виждам… ей, какво виждам наистина? Та това е цяла армия от бедуини, които, изглежда, чакат някого. Можеш ли да ми кажеш кого?
Гхани беше станал много блед. Та нали сега трябваше да си каже, че знам тайната му и че всичко е издадено. Въпреки това той потърси прибежище в отричането.
— Кул шеятин! (Всички дяволи!) Не те разбирам. Какво общо имам аз с тая работа?
— И още питаш? Не назначи ли там среща на твоя сихр, шейха на бени себид, и неговите четиристотин воини във втория час след полунощ?
Сега със самообладанието на Гхани се свърши. Ако все още бе хранил някакво съмнение, то фактът, че ми беше известна дори неговата толкова грижливо пазена в тайна роднинска връзка с шейха на бени себид, трябваше да го убеди, че знам всичко. С внезапно преминал във фалцет глас изписка:
— Диб ел келб (Куче от чакал), ти трябва да стоиш в съюз с всички дяволи! Кой ти издаде всичко това, кой?
— Кой ми го е издал? Че кой друг освен ти?
Това му дойде твърде много. Избухна в спазматичен кикот.
— Аз да съм ти го издал, аз, твоят смъртен враг, който те мрази с най-лютата ненавист, на каквато само може да бъде способен човек! Я кажи кога и къде съм го сторил, де!
— Спомни си миналия йом ел джум’а! И си спомни пещерата Атафрах и онова, което беше говорено там! Аз лежах с шейха на хаддедихните зад един камък и чух всяка дума.
Той притихна. Но след малко ливна такъв поток от изправящи косите проклятия, че перото отказа да ги възпроизведе. Оставих го известно време да вилнее, но накрая го прекъснах:
— Замълчи, окаянико! Проклятията ти не могат да ни сполетят, а всички ще се стоварят обратно върху твоята глава. На твоята престъпна кариера днес дойде краят и ти ще си получиш възнаграждението за скверните деяния, които си извършил спрямо поклонниците и още по-рано спрямо граф Вернилов.
Гхани трепна, но бързо се окопити.
— Граф Вернилов? А, да, имаш предвид стария мюнеджи. Да, де, можех да се досетя, че старият будала, тая овча глава, ти е казал истинското си име. И какво ще ме упрекнеш спрямо него?
— Повече отколкото си мислиш. Най-напред ще те попитам кой беше виновен, че този доверчив човек е напуснал своята втора родина, която му е заместила родители и съпруга?
Израз на ехидно злорадство плъзна по чертите на запитания, когато извика ликуващо:
— Аз бях виновен, аз, и ти казвам, че това е най-доброто ми дело, с което се гордея и до днес. Изтръгнах го от вярата на неговите деди и го спечелих за исляма.
— По отношение тази низостна постъпка няма с какво да се гордееш — отвърнах студено. — А графът отдавна е съзнал своята неправота, разкаял се е и се е върнал към вярата на своето детство.
— Тъй ли? Така ли е направил? — присмя се Гхани. — Е, нейсе! Не му завиждам на християнството за тая нова, съмнителна придобивка, защото напълно постигнах целта, която преследвах с него.
— Правилно! Чрез Вернилов ти стана Гхани, а благодарение на теб той се превърна в просяк.
Пленникът обърна с един напън изцяло лице към мен.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Искам да кажа, че графът е заплатил своята лековерност със загубата на цялото си състояние.
— С ума ли си? Какво общо има неговото състояние с лековерността му? Не ти ли разказа, че му беше откраднато от поклонници?
— Стори го, но аз не бях толкова непредубеден като него и не повярвах.
— Мисли каквото си искаш. Дали ще вярваш, или не, все ми е едно. Но ме остави на мира! Какво ме засяга мен състоянието на графа?
— Дори твърде много. Аз именно съм на мнение, че ти можеш да дадеш най-добро обяснение къде са изчезнали неговите пари.
— Как мога да го знам? А и даже да ми беше известно, мислиш ли, че на теб, точно на теб щях да го кажа?
— Не, не мисля. А пък и не е необходимо да ми го казваш, защото аз вече го знам.
— Ти… вече… го… знаеш? — попита оня, разтегляйки с безкрайна подигравка думите. — Я виж колко умен, колко изключително умен си бил само! Ти виждаш и чуваш неща, за които никои не е и сънувал. Удивлявам се на твоята проницателност. Жалко само, че този път тя се намира на погрешна диря.
— Знаеш ли го със сигурност? Наистина ли си толкова твърдо убеден, че никой не може да се добере до тайната на твоя «Дом на молитвата» и намиращото се в него синьо молитвено килимче?