– Ти, малък смукач! Ще те изкормя! – разпени се тя. – Аварус! Дръж!
Домашната риба скорпион на Лучия се стрелна след октопода. Силвестър се скри под масата, на която стоеше подносът със закуската на Серафина. Аварус го последва. Масата се преобърна, а подносът хвръкна във водата. Силвестър грабна една водна ябълка и я изстреля по Аварус. Аварус избегна удара и нападна. Доплува до Силвестър и го ужили. Силвестър нададе вой и след секунди приемната на Серафина се изпълни с облаци кълбящо се черно мастило.
Серафина не виждаше нищо, но чуваше как кашлят и пищят дамите ù. Блъскаха се в маси, столове и една в друга. Когато облакът най-сетне изчезна, тя видя Лучия и Бианка да бършат мастило от лицата си. Джована го изтръскваше от косата си. Тавия заплашваше Силвестър да го обеси с пипалата нагоре.
Тогава се чу нов глас, величествен и страховит, който се извиси над останалите:
– Някога аристокрацията обезглавявала непокорните си членове. Колко жалко, че този обичай вече не се спазва.
Четири
На Таласа, канта мага, не ù беше забавно.
Доплува в приемната с ръце, скръстени на щедрата ù гръд, а пипалата ù се виеха под нея. Косите ù, със сивия цвят на небето преди ураган, бяха сплетени в елегантна прическа. Отзад на врата ù бе цъфнал като роза кичур червени анемони. Роклята ù беше пурпурна, а над нея носеше пелерина от черни миди. След едно щракване с пръсти, две малки сепии се спуснаха да я свалят от раменете ù.
Цялата стая беше замлъкнала. Таласа беше най-могъщият песенен заклинател в кралството. Никой не се държеше неприлично в нейно присъствие. Никога. Дори Изабела изправяше гръб, когато Таласа влезеше в стаята.
– Пак ли създаваш проблеми, Лучия? – каза тя след известно време. – Нищо чудно за една Волнеро. Спомняш ли си до какво е довело лошото поведение на един от прадедите ти – Калумний? Не? Нека ти припомня. Довело е до отсечената му глава. По същия начин са свършили нещата и за пралеля ти Ливила. На твое място бих внимавала как се държа.
Очите на Лучия блеснаха заплашително при това нежелано напомняне за мрачните дела на предците ù. Калумний се опитал да убие Мероу и да завземе трона ù. Бил заловен и обезглавен, а семейството му – изпратено в изгнание. Две хиляди години по-късно Ливила Волнеро се опитала да събере армия и да я поведе срещу Меровингите. Нарекли случката Граничното въстание, което било потушено, а водачката му – екзекутирана. Семейството получило правото да се завърне в двора едва след като Отавио Волнеро, прадядото на Лучия, помогнал на Миромара да спечели войната срещу Ондалина при Рейкянес Ридж. И все пак подозренията продължили да обгръщат семейството като гъста морска мъгла.
– Ами ти, Бианка? – продължи Таласа. – Истинска Ди Ремора. Все плуваш след големите риби. Няма да е зле да премислиш на кого дължиш вярност. Меровингите са Миромара и това никога няма да се промени. Алития се грижи за това – тя размаха ръка, обсипана с бижута. – Вън. Веднага – нареди. – Всички освен принцесата.
Серафина знаеше, че Таласа е дошла да я изпита по песен-заклинанието. Тя беше учителката ù.
– Докими е само след няколко часа. Вчера имаше проблем с изпяването на едни трели в петата част. Имаме работа за вършене – заяви Таласа.
– Да, учителко – рече Серафина.
– Започни отначало, моля – каза Таласа.
Серафина запя и почти веднага обърка песента.
– Отново – нареди канта мага. – И без грешки този път. Песен-заклинанието би трябвало да разкрива съвършенството на уменията ти, а ти не ми показваш даже елементарни познания!
Серафина започна отначало. Този път навлезе по-дълбоко в песента и преодоля трудните трели без грешка. После очите ù се стрелнаха от стената пред нея, където бе съсредоточила погледа си, към лицето на Таласа.
– Добре, добре, но спри да насичаш думите си – посъветва я Таласа. – Легато, легато, легато!
Серафина кимна, за да покаже на учителката си, че е разбрала, и се опита да смекчи думите, които произнасяше, да се плъзга гладко от фраза на фраза. Вече не просто пееше, а правеше песен-заклинание.
Песен-заклинанието на Мероу, ако се изпееше правилно, разказваше на слушателите за произхода на морския народ. Като всички принцеси преди нея, Серафина трябваше да изпее оригиналното песен-заклинание, а после да съчини няколко собствени движения, които да разкажат историята на русалките след края на царуването на Мероу. Трябваше да пее за своето собствено място в тази история, за това на годеника си и да използва цветовете, светлината и движенията, за да направи това. Колкото по-майсторски владееше магията, толкова по-завладяващо щеше да е песен-заклинанието.