– Защото вярва, че йелите са истински. И мисли, че имам връзка с тях.
– Сера?
Серафина се завъртя при звука на този глас.
– Нийла! – изплака тя.
Оскъдната светлина на единствения фенер в палатката ù позволи да види приятелката си, свита на кълбо на пода. Тя беше прикована с верига към друг кол, на няколко метра от двете с Таласа. Едното ù око бе насинено и подуто. Серафина инстинктивно се хвърли към нея, но веригата я дръпна обратно.
Нийла седна на земята и протегна ръце към Сера, но не можа да я докосне. Тогава Серафина легна и се протегна толкова, колкото ù позволяваше веригата. Успя да потупа плавника на Нийла със своя. Нийла също отвърна с потупване.
– Трахо ли ти насини окото? – попита Сера.
– Един от войниците, когато се опитах да им се изплъзна.
– Тихо там! – викна груб глас.
И трите русалки обърнаха поглед към входа на палатката. През тъканта ù се виждаше силуетът на страж, застанал на пост отпред.
Таласа постави пръст пред устните си. Сера и Нийла кимнаха.
– Трахо ще ви разпитва и двете утре – прошепна тя. – Пригответе се. Измислете нещо, което да му кажете. Невъзможно е да му обясните истината. Той е луд.
Тя поклати глава.
– Да напада Серулия заради измислени вещици... Да ни измъчва заради сънища и песни... напълно безумно.
Нийла се стегна.
– Какви сънища? Какви песни? – попита тя.
– Сънувах йелите. Пееха някакво заклинание. Трахо знае за него. Не знам как е разбрал – разказа Серафина.
– Сера – заговори Нийла бързо, – какво точно видя насън?
– Йелите плуваха в кръг и пееха. Имаше едно чудовище в клетка. Искаше да излезе. И почти успя...
– Абадон – каза Нийла. – Чудовището се казва Абадон. Има една по-стара вещица. Тя е водачката. Казва се Вража.
Серафина поклати глава.
– Няма начин. Няма. Начин. Откъде знаеш всичко това?
– Знам го, Сера – отговори Нийла, – защото сънувах абсолютно същия сън.
Двадесет и едно
– Не може. Не е възможно – каза Серафина.
– Но е факт – отвърна Нийла. – Наистина го сънувах. Помниш ли какво ти казах в двореца? Че съм сънувала кошмари на път към Миромара.
– Да, но каза, че не ги помниш.
– Срам ме беше да си призная, че съм се уплашила от вещици, които не съществуват.
– Каква е песента, дете? – попита Таласа.
– Дъще на светлината, ти си избрана... – запя Нийла тихо.
Серафина я спря.
– В моя сън беше различна. Започваше така: Дъще на Мероу, ти си избрана...
Нийла запя заедно с нея и двете довършиха песента. Освен няколко отделни стиха, думите бяха еднакви.
– При мен, когато стигат до частта с Открий петте, вместо Една със сърце, което носи светлината, пеят Една с короната на Мероу на главата – каза Нийла. – Това си ти, Сера. Ти произхождаш от Мероу и си наследница на миромарския престол. Ти си една от петте, които вещиците ми казаха да намеря.
– А ти си една от петте, които казаха на мен да намеря. Трябва да открия Една, която пази светлината – каза Серафина. – Това си ти, нали излъчваш светлина.
– Ъъ, добре – съгласи се Нийла. – Само дето йелите не искат от нас да намерим никого, защото йелите не са истински. Те не съществуват.
Серафина замълча за малко и после попита:
– Ами ако съществуват?
– Нашествениците ги мислят за истински – отбеляза Таласа. – Заради тази песен унищожиха Серулия и избиха стотици нейни граждани. И още ще убиват. Нали чу Трахо, Серафина? Каза, че ще унищожат всеки град във всяко подводно царство, ако това ще им помогне да намерят талисманите.
Ужас обзе Серафина. Събитията започнаха да се навързват.
– Права си, учителко – каза тя мрачно. – Колфин иска да освободи чудовището. Затова е направил всичко това. Помниш ли стиха за талисманите? Шестте не бива да се съберат/ заради ярост, жажда или гняв./ Мероу ги разпръсна по света,/ за да остане звярът във зандан корав. Той иска да ги намери. Иска да използва силата на Абадон.
В сърцето ù избухна ледена ярост. Опустошението, кръвопролитието, ужасяващите страдания на невинни хора – всичко това беше резултат от лудата жажда за могъщество на един-единствен морски човек.
– Ти каза ли нещо на Трахо, Сера? – попита Нийла.
Сера поклати глава.
– Излъгах го. Дадох му измислени имена.
– А талисманите? – запита Таласа. – Знаеш ли къде са?
– За това не излъгах. Нямам представа къде са – отвърна Серафина.
– Сутринта, когато Трахо започне да те разпитва, си измисли нещо, иначе боговете знаят какво ще ти направи – посъветва я Таласа с тревога в гласа. – Няма друг начин.