Нийла се стрелна към умиращия страж. Грабна кинжала от колана му и го вдигна пред себе си.
– Махайте се оттук – каза тя. Гласът ù не трепваше, за разлика от ръката ù.
– Трябва да дойдете с нас. Веднага – каза един от мъжете.
– Кои сте вие? – попита Нийла.
– Аз съм господин Син – каза русият след секунда размисъл. – Това са господин Зелен и господин Сив.
– Аха, много убедителни имена – рече Нийла. – Какво правите тук? Какво искате?
– Да ви измъкнем оттук – каза господин Зелен.
– Кой ви праща?
– Приятел. Ще ви обясним по-късно. Нямаме време за приказки.
Изведнъж в далечината се чуха викове, разнесоха се заповеди. Водата закипя от плавници.
Господин Сив изруга.
– Трябва да плуваме, деца.
Таласа взе решение. Отправи се към мъжете. Нийла я по-следва. Сера, загледана в умиращия страж, остана на място. Той изрече с устни моля и после умря.
– Хайде! – изсъска господин Зелен.
Шокирана, Сера не можеше да помръдне.
Господин Син доплува до нея. Хвана брадичката ù и обърна лицето ù към своето.
– Погледни ме... Погледни мен, не него.
Сера срещна погледа му.
– Т-т-той помоли за помощ. Искаше да му помогна – каза тя с пресеклив глас.
– А ако му кажеха, щеше да те убие. Без да се замисли – каза господин Син. – Трахо идва. Разтревожихме го. Няма да чака до утре сутринта да получи отговори на въпросите си. Ще започне да те изтезава още сега. Тук. После ще те убие. Това прави в Серулия. Или идваш с нас, или оставаш с него.
– Моля те, дете. Нямаме избор – каза Таласа.
Сера кимна сковано. Господин Син ù подаде ръка. Тя я хвана и го остави да я издърпа от палатката в потъмнялата от кръв вода.
Двадесет и две
– Пет минути – каза господин Зелен и посочи към една пещера. – Не повече.
– Тя има нужда от повече време! Погледнете я! – възкликна Серафина. – Не може да диша!
– Пет минути.
Пещерата беше близо до върха на една подводна скала. Серафина и Нийла заплуваха навътре. Господин Син и господин Сив ги последваха, преметнали ръцете на Таласа на раменете си. Свалиха я леко на пода и я подпряха на стената, после изплуваха навън, за да пазят входа. Лицето на Таласа беше посивяло. Гърдите ù се повдигаха насечено. В пещерата растеше биолуминесцентен планктон. Нийла изпя едно бързо заклинание илюмината и планктонът засия.
– Остани с нея – каза ù Серафина. – Ей сега се връщам.
Серафина откри господин Зелен да се носи край входа на пещерата и да оглежда морското дъно под нея за всякакви признаци на движение.
– Не трябваше да спираме – каза той. – Само след няколко часа ще се зазори. Трябва да се движим, докато е още тъмно.
С него имаше още петима мъже, включително господин Син и господин Сив. Един от тях поклати глава.
– Налагаше се, шефе. Старата дама не е добре.
– Кои сте вие? – попита Серафина. Най-сетне имаше време да зададе този въпрос.
– Приятели – отвърна господин Зелен.
– Защо ни помагате?
Господин Зелен се извърна, без да отговори. Даде сигнал на останалите и те го последваха, без един. Разпръснаха се като ветрило от скалата към открити води. Господин Син остана на стража пред входа на пещерата.
Серафина седна наблизо. Не знаеше как ще стане и ще заплува отново след пет минути, да не говорим за Таласа. Беше изморена и гладна. Раната на плавника ù отново бе започнала да кърви. Беше плувала без почивка, откакто напуснаха лагера на Трахо преди повече от час. Бяха се насочили на север, господин Зелен ги водеше в тъмните води.
Бяха успели да се измъкнат на косъм. Още преди да напуснат лагера, се бе включила аларма, която вдигна войниците под тревога и те се пръснаха във всички посоки с фенери в ръце. Русалките и загадъчните им спасители бяха преплували над голям коралов риф и се бяха скрили от другата му страна. Един от мъжете си бе показал главата над рифа с бинокъл в ръка, за да види колко са преследвачите им.
– Най-малко четиридесет – бе казал. – На морски коне.
– Бързо, дайте ми по нещо. Всички. Колан, парче плат, каквото и да е – бе заповядал господин Зелен.
Когато Таласа го попита за какво са му, той отпра парче плат от ръкава ù. Нийла бързо му подаде фустата си. Серафина откъсна парче от полата на роклята си. Тогава чу лай.
– Какво е това? – попита тя изплашено.
– Акули хрътки. Едри, грозни и добри следотърсачи – обясни господин Зелен, докато завързваше трите неща в сноп. После го подаде на друг мъж, висок и слаб, със златиста опашка.