Серафина не отговори веднага. Не можеше да оспори логиката му, нито правотата на каузата, която защитаваше, но не искаше да го признае. Не и преди да разбере точно защо те с Нийла са тук.
Нийла отговори вместо нея.
– Естествено, че ще открадне червеите. Всеки би го направил. Каква беше целта на въпроса?
– Да ви обясня, че понякога е нужно да се вършат малки злини, за да се пребори голямото зло. Световните води са в огромна опасност. Понякога жънем успехи в терагогските съдилища и наказваме най-лошите престъпници, но не е достатъчно. Затова крадем от крадците в името на каузата си. Повече от щастлив съм, когато успеем да отнемем незаконно придобитите богатства на Таждар и такива като него, ако така ще спасим поне едно животно от изчезване заради прекаления улов. Ако успеем да предотвратим появата на поредното сметище в Тихия океан или убийството на поредната великолепна акула само заради перките ù.
– Кои са Хищниците? – попита Нийла
– Това не мога да ви кажа. Самоличността им се пази в тайна за по-голяма сигурност. Лицата, телата и гласовете им са маскирани с мощни песен-заклинания. Имат най-различен произход и посвещават живота си на опазването на водите – лицето му придоби тържествено изражение.
– Това е тежък товар. Рисковете, които поемат, са огромни. Много от тях намират смъртта си, докато изпълняват дълга си. В днешно време приятелите на водите имат много врагове. Само преди седмица двама от бойците ми загинаха, докато се опитваха да попречат на поредното масово избиване на тюлени. Скърбя за тях така, както бих скърбил за собствени деца.
Очите му се изпълниха с тъга, а в гласа му зазвуча гняв.
– Все още не сме се възстановили от тази загуба, а сме изправени пред тази... тази касапница в Миромара.
Перките на Серафина отново настръхнаха при споменаването на родината ù.
– Дук Армандо, защо сме тук? – попита тя, неспособна да овладее страха си. – Казвате, че Хищниците съществуват само за да се борят срещу терагогите, но нападението над Миромара бе извършено от морски хора – защо се намесвате? Това не е битка на Хищниците.
– О, напротив – възрази дукът.
– Но нас ни нападна Ондалина. Стрелата, която рани майка ми, беше намазана с отрова от арктическа риба скорпион. Униформите на нападателите бяха черни – цветът на армията на адмирал Колфин. Те бяха морски хора, дук Армандо, не човеци – настоя Серафина.
– Видели сте това, което Колфин е искал да видите – обясни дукът. – Имал е помощник.
– Кой? – попита Серафина, ужасена от мисълта, че е възможно друго подводно царство да се е присъединило към Ондалина. – Атлантика? Кин?
– Не, дете мое. Един терагог. Най-лошият сред тях. Рафе Яоро Мфеме.
Двадесет и пет
– Не е възможно – промълви Серафина, зашеметена. – Терагогите никога не са могли да ни намерят, нас и нашите градове. Имаме заклинания, които ги държат далече, имаме стражи и войски.
Говореше, без да се чува. Не приемаше казаното от дука за истина. Не можеше да го приеме. Хилядолетия наред единствено магията бе защитавала морския народ от крадливите терагоги. Човеците не можеха да развалят предпазните заклинания на морските хора, но други морски хора можеха да го направят. Това ли правеше Колфин?
– Ако терагогите ни намерят, ще ни унищожат – продължи тя. – Дук Армандо, няма начин Ондалина да се е съюзила с терагогите. Даже Колфин не би извършил такова предателство. Никой морски владетел не би го направил.
– Мислете, принцесо – натърти дукът. – Откъде дойдоха нападателите?
Серафина върна лентата на събитията в ума си. Видя Колизея и онова, което се случваше в него, толкова ясно, сякаш бе станало преди минути. Видя ранената си майка. Видя убийството на баща си. И хилядите войници, които се спускаха над града.
Отговорът я връхлетя като огромна вълна.
– Отгоре – промълви тя. – Тепрез ги е докарал. В трюма на траулер.
Дукът кимна.
– Три траулера – по-точно „Бедриеер“, „Саги-ши“ и „Свикари“, всичките от флотилията на Тепрез – са били забелязани в миромарски води в деня на нападението.
– Но в това няма никаква логика! – извика Нийла. – Как би успял да ги докара? Нали не могат просто да се изкачат по мостика!
– Смятаме, че предварително е напълнил трюмовете на корабите със солена вода и после е вдигнал войниците на борда с огромни мрежи. По същия начин са били натоварени оръжията. Морските дракони са плували след траулерите.