– Съвсем вярно – потвърди дукът. – Отровата действа прекалено бавно. Те – и той посочи към далечния край на басейна – могат да свършат работата за нула време.
Никоя от русалките не бе забелязала, че над повърхността танцуват пет или шест изострени гръбни перки. Акулите мако, на които принадлежаха, кръжаха мързеливо във водата. Серафина знаеше, че акулите мако са опасни хищници.
Дукът се наведе, потопи ръка във водата и почука три пъти по стената на басейна. Акулите моментално се озоваха пред него и вирнаха носове. Той почеса най-едрата по главата.
– Най-добрата алармена система – заяви той. – Умни, бързи и способни да засекат и най-леката вибрация във водата.
Акулата, чиято глава чешеше, нетърпеливо бутна ръката му.
– Si, piccolo… si, mio caro… Chе e un bravo ragazzo?16 – загука дукът на акулата. Подхвърли им няколко сардини от една кофа.
Нежността, която дукът, един човек, проявяваше към акулите, разпръсна и последните съмнения на Серафина. „Никой, който гали акула мако и я нарича мъничка, миличка и добро момче не може да се преструва“, помисли си тя.
Прегладняла, Сера доплува до ръба на басейна и се изтегли нагоре. Нийла я последва. Подносът, който донесе Филомена, преливаше от вкуснотии. Мариновани миди. Сирене от моржово мляко. Салата от накълцана морска краставица и водни ябълки. Резенчета пясъчен пъпеш.
Нийла изяде парче пясъчен пъпеш. После още едно. Притисна ръка към гърдите си, притвори очи и заяви:
– Абсолютно недостижимо.
Дукът изглеждаше объркан.
– Това нещо хубаво ли е? – попита той.
– Много хубаво – усмихна се Серафина. – Благодарим ви, дук Армандо – добави тя и посегна за мида. Едва се сдържаше да не изгълта цялата купа.
– Наистина няма за какво – каза той и погледна часовника си. – Почти пет сутринта е. Сигурно сте много изморени. Приготвил съм ви стаи и се надявам, че в тях ще ви бъде удобно. Преди да се оттеглите, дали бих могъл да ви задам още един въпрос? Въпрос за нещо, чийто смисъл ми убягва: Защо ви оставиха живи нашествениците?
– И ние се чудехме – отвърна Серафина и взе парче сирене.
– Чудехте? – повтори дукът. – Нима се е случило нещо, което ви е дало отговор?
Серафина и Нийла се спогледаха неуверено.
– Моля ви. Трябва да ми кажете. Каквото и да е. Всичко. Без значение колко маловажно ви се струва.
– Не беше маловажно. Не и за Трахо – каза Серафина.
Дукът се изпъна, внезапно напрегнат.
– И какво беше това?
– Йелите – каза Серафина.
Дукът примигна.
– Моля?
– Йелите – повтори Нийла. – Тоест, страшните речни вещици.
– Да, запознат съм. Приказни създания – каза той. – Прости историйки, които нашите предци са измислили, за да обяснят гръмотевичните бури и кометите. Трахо със сигурност не се интересува от приказни вещици. Вероятно думата е част от код, макар че шпионите ни не са попадали на него досега.
Серафина се поколеба за миг, после заговори:
– Не е код. С Нийла сънувахме сън. Кошмар, по-точно. Еднакъв и за двете ни, макар никоя от нас да не знаеше доскоро, че и другата го е сънувала. Разбрахме го в лагера на Трахо. Йелите бяха в този сън. Пееха ни. И Трахо знаеше всичко това. Знаеше точните думи на песента. Искаше още информация и мислеше, че можем да му я дадем.
Дукът кимна с разбиране.
– Изобщо не ни вярвате – изкоментира Нийла.
– Вярвам, че в тежки мигове мозъкът и на човеците, и на морските хора прави всичко възможно да оцелее. Може да си мислите, че сте сънувалия един и същи сън, защото жестокият, ужасяващ мъж, който ви е хванал, е казал, че сте го сънували и съгласието е спасило живота ви. Неговото предположение се е превърнало в реалност за вас. Виждал съм това да се случва с Хищници, които са били в плен.
– Duca Armando, signorine bisogno di dormire!17 – остро каза Филомена. Беше се върнала в стаята, за да си вземе подноса.
– Si, si – съгласи се дукът. Обърна се към русалките. – Филомена е права. Младите госпожици наистина се нуждаят от сън. И двете сте страдали достатъчно. Сега трябва да си починете. Утре ще говорим пак. Ще повикам Ана – тя отговаря за подводните помещения на двореца – да ви заведе в стаите ви.
– Благодарим отново, дук Армандо – каза Серафина. – За храната, за това, че ни спасихте, и за това, че ни дадохте подслон. Наистина сме ви задължени.
Дукът махна с ръка.
– Ще се видим по-късно. Докато си почивате, ще изпратя хора при владетелите на Атлантика, Кин и Пресноводието, както и при баща ви, принцесо Нийла, тъй като той управлява Матали, докато ги няма императорът и престолонаследникът, за да ги уведомя за предателството на Колфин. Знам, че ще ви се притекат на помощ. Наспете се, деца мои. Бъдете спокойни, че сте в безопасност. Вратите, през които влязохте, са заключени и залостени. Хищниците ще ви пазят. Изпитанията ви свършиха. Тук нищо не може да ви нарани.