Двадесет и шест
– Оттук, моля, Ваши Светлости – каза усмихната Ана.
Серафина и Нийла заплуваха след нея. Минаха покрай вратите, през които бяха влезли в двореца, и заплуваха по слабо осветен коридор.
Подводните стени на двореца изобилстваха от колонии водорасли. На тавана се виждаха гроздове сочни оранжеви морски звезди и яркосини морски таралежи – яркият им цвят предупреждаваше околните да не им посягат. По пода се въргаляха продълговати сюнгери, чиито издути тела се отъркваха в опашките на русалките. Гърчещи се лентовидни червеи и салпи18, прилични на прозрачни кесии, се стрелкаха към пукнатините, подплашени от светлината на фенерчето, което държеше Ана. Кринозои19 и полипи – животни с уста, но без очи, протягаха пипалца към русалките, привлечени от движението.
Серафина бе толкова изтощена, че беше готова да се просне и да заспи направо на пода. Стомахът ù беше пълен, но в съзнанието ù цареше мъгла, а тялото я болеше от множеството натъртвания.
– Прав ли е дукът? – попита тя Нийла, докато плуваха. – Наистина ли само си мислим, че сме сънували един и същи сън?
– Не знам, Сера. Толкова съм изморена, че изобщо не мога да мисля. По-късно ще го обсъдим. Сега сме в безопасност. Живи сме. Засега това ми стига.
– Моята стая е в дъното на коридора, ако през нощта ви потрябва нещо – каза Ана, докато отваряше вратата към стаята на Серафина. – Хищниците също са наблизо. Приятни сънища. Принцесо Нийла, това отсреща е вашата стая.
Серафина благодари на Ана и прегърна Нийла.
– Обичам те, русалке – каза ù тя. – Нямаше да стигнем дотук, ако не беше ти.
– И аз те обичам – отвърна Нийла и също я прегърна.
Серафина влезе в стаята си и затвори вратата. Посрещна я кехлибарено легло с балдахин, настлано със сини анемони. Изглеждаше толкова пищно и подканящо, че тя едва се сдържа да не се хвърли в него веднага. Но се сдържа. Първо искаше да намери гротата20 и да се изтърка хубаво. Докато плуваше през стаята, зърна стените, изрисувани с мастило от сепия в различни цветове, позлатено бюро и стол от бамбук, високо огледало в единия ъгъл и синя рокля от морска коприна, увиснала на закачалка. Бележка, оставена на близката масичка, я информираше, че роклята е за нея. Направо не можеше да повярва как дукът бе помислил за всичко.
Вратата към банята беше в другия край на стаята. Серафина доплува дотам, отвори я и влезе в помещението. То бе облицовано с блещукащи мозайки в нюансите на морските дълбини. От кукичка на стената висеше халат с цвят на слонова кост. На мраморна маса наблизо стояха редица стъклени буркани, пълни с пясък за изтъркване на кожата и люспите. Серафина видя черен пясък от бреговете на Хавай, бял пясък от Бора Бора и розов от Сейшелските острови. Всичко това за момент ù се стори прекалено след всичките ù изпитания – сякаш нямаше право да иска да се изтърка хубаво и да облече мекия халат.
Започна да се съблича, но мерна движение в огледалото на банята и спря. Обърна се към него и се оказа пред мършава, подобна на привидение фигура, която отвърна на погледа ù. „Витрина“, помисли си тя. Но не. Когато се приближи, с ужас установи, че това бе собственото ù отражение.
Лявата половина на лицето ù беше синьо-черна, благодарение на Трахо. Косата ù висеше на фитили, а кожата и люспите ù бяха страшно мръсни. Роклята ù, някога прекрасна, сега беше изпокъсана и изпъстрена с петна кръв. Тя се взря в петната и се разтрепери. В главата ù се занизаха образи. Стрелата, която пронизва майка ù. Тялото на баща ù, което се носи към дъното. Драконите, проправящи си път из двореца. Трахо. Умиращият страж. Таласа, пееща последното си песен-заклинание. Майката бежанка и децата ù.
Серафина съблече роклята си и я хвърли на пода. Гола и трепереща, грабна буркана с черен пясък. Изсипа малко на дланта си и започна да се търка безжалостно, докато кожата ù порозовя и люспите ù засияха. После взе халата от кукичката и го облече. Тялото ù пареше от грубото изтъркване, но това не я интересуваше. Болката беше добре дошла. Държеше онези образи на разстояние.
– Дишай дълбоко – каза си, докато плуваше към спалнята. – Всичко ще бъде наред.
Ала сега не беше.
На няколко маха с плавник от леглото, Серафина не издържа. Изстена от мъка и се срина на пода.