Сив блъсна Серафина, за да влезе в стаята си. Подаде ù ножа си.
– Вземи го! – викна. – Заключете вратата!
Нийла затръшна вратата, бутна резето на мястото му и се отдръпна.
– Ако Трахо мине през предните врати, значи може да мине и през тази – каза тя с треперещ глас.
– Нийла, трябва да се върнем. Трябва да им помогнем! – изплака Серафина.
– Там отвън е Трахо, Сера! Той иска точно нас. Единственият начин, по който можем да помогнем на Хищниците, е като се махнем оттук.
– Как? Прозорците са зарешетени!
– Бронзови ли са? Можем ли да ги стопим със заклинание ликуеско?
Сера поклати глава.
– Железни са.
– Може да има някаква врата, която свързва стаята с друга – предположи Нийла, но в гласа ù звучеше отчаяние. – Може някъде да има таен проход или капак в пода, който води до подземен тунел, или...
Прекъсна я настойчиво удряне по вратата. Хората на Трахо бяха отвън.
Нийла бързо изпя заклинание робус с надеждата да направи вратата по-здрава.
– Бързо, Сера, помогни ми да издърпам килима! – извика тя.
Серафина пусна ножа на Сив в един дълбок джоб на роклята си. После с Нийла отчаяно заоглеждаха пода, търсейки някакъв капак, но не откриха нищо. Чуха звук от цепещо се дърво. Робусът на Нийла не можеше да спре хората на Трахо. Всеки момент щяха да нахлуят в стаята. Сера се завъртя обезсърчена, опитвайки се да намери изход, но нямаше. Тогава погледът ù попадна на огледалото.
– Нийла, помниш ли, като ти казах, че съм видяла Вража в огледалото?
– Това как точно ни помага? – попита Нийла, без да откъсва поглед от вратата.
– Тя посегна към мен и аз посегнах към нея, и ръката ми мина през стъклото.
Нийла я изгледа.
– Няма начин. Дори канта магите не могат да правя това. Там може да умрем.
– Тук със сигурност ще умрем, ако Трахо ни докопа.
Острието на брадва разцепи вратата.
– Имаме около две секунди, Нийлс.
Нийла си пое дълбоко дъх, после сграбчи ръката на Сера.
Ръка за ръка, двете се гмурнаха в огледалото.
Двадесет и осем
Сякаш плуваха в мед. Сребрист мед.
– Нийла? Нийлс, къде си? – повика я Серафина разтревожена.
– Тук съм. Гадост. Това не ми харесва, Сера.
Нийла плуваше след нея, опитваше се да я настигне. Дори дишането беше трудна работа в течното сребро, какво оставаше за плуването.
Сера погледна назад към огледалото. Виждаше какво става от другата му страна. Трахо бе в стаята ù. Беше побеснял. Хората му бяха изкъртили вратите на един гардероб и преобърнали леглото, за да ги открият. Докато двете русалки ги гледаха, Трахо надникна в огледалото и после го удари с юмрук. Серафина потръпна. Нийла я дръпна.
– Мисля, че ни вижда – каза тя.
– Дори да е така, не може да стигне до нас. Не може да плува през стъклото.
– Хм, Сера? А ние как успяхме?
– Не знам – отговори Серафина. – В момента по-важният въпрос е дали можем да излезем от него.
Двете русалки се обърнаха и огледаха странното място, на което бяха попаднали – бляскава правоъгълна зала, която сякаш нямаше край. Беше пълно с витрини. Седяха, отпуснати по столове и пейки или стояха неподвижно, с клюмнали глави. Няколко лежаха по лице върху мраморния под, безжизнени като захвърлени играчки. Витрините, тези духове на суетните терагоги, чиито души бяха хванати в огледалото, безкрайно жадуваха възхищение. Без него изпадаха в апатия.
От тавана висяха кристални полилеи, а стените бяха покрити с огледала във всякакви размери и форми. Някои бяха богато украсени. Други бяха семпли и модерни или пък с рамки от ценни метали, инкрустирани със скъпоценни камъни. Имаше и такива, чиито рамки бяха от евтина пластмаса.
– Сигурно са хиляди – промълви Нийла и докосна едно огледало. – Кое ще изберем? Къде отиваме?
Сера забави отговора си. Накрая каза:
– При йелите.
– Сериозно ли?
– Време е да спрем да бягаме от всички проблеми и да започнем да плуваме към нещо.
– Знаеш ли как се стига дотам? Защото аз не знам.
– Знам. Горе-долу. „Река Олта“, ми каза Вража. В черните планини. Две левги след Момин скок, във водите на Малакостраките. Следвайте костите.
– Добре, но как ще стигнем оттук?
– Не знам. Но знам друго: омръзна ми да се страхувам. Омръзна ми да ме преследват. Омръзна ми от Трахо и онези гоги с харпуните. Няма да допусна те да решават какво ще ни се случи. Ние решаваме. Хайде.
Тя поведе Нийла към едно от огледалата. Притиснаха лица към стъклото. То започна да поддава, да се топи около тях – точно като огледалото в двореца на дука. От другата страна се виждаше спалнята на човешко момиче. Те още не я бяха видели, но тя ги видя и нададе пронизителен писък. Те бързо се дръпнаха от огледалото.