Докато Оладелго говореше, изражението на Нийла се промени. Стана уязвимо, ранимо и Серафина осъзна, че скоро Оладелго ще хване и нея. Беше извадил сърцето на Нийла на показ – точно както беше направил с нейното.
Тогава Нийла рязко разтърси глава, сякаш отръскваше морска пяна от очите си.
– Добър опит, сметоядецо – каза тя. После заплува по коридора и продължи да търси правилното огледало.
Серафина я проследи с поглед и се почувства малко по-силна. Почти бе успяла да освободи опашката си, но тогава Оладелго каза:
– Чудя се дали да не надзърнем по-дълбоко. Да, тук има нещо... О, много е надълбоко. Аха! Ето го!
Последва ново пукване откъм гърба ù и после той възкликна:
– Разкошно! Страх от провал! Има такъв приятен остър привкус. Ужасяваш се да не се окажеш едно голямо разочарование, нали така? Разбирам защо. Майка ти е – прощавай, беше, невероятна кралица. Силна, умна и толкова отдадена на народа си. Ти съвсем не си като нея, скъпа. Изобщо.
Серафина усети как отслабва. Оладелго беше прав, нямаше смисъл. Нищо нямаше смисъл. Нямаше значение дали ще успее да се откопчи от него, или не. Защо изобщо да опитва? Така или иначе нямаше да успее.
Оладелго отново заопипва гръбнака ù.
– Скоро ще омекне. Страхът размеква гръбнака така, както кариесът разяжда зъбите.
Той се усмихна, очите му блестяха. После каза:
– А ти, мила моя, си пълна със страхове.
– Принцесо! – извиси се глас.
Серафина вдигна очи. Беше Жозефина. Вървеше към Серафина и изглеждаше разярена.
– Принцесо, кажете на приятелката си да спре да ме дразни! Веднага! Държи се глупаво и отклонява вниманието от мен!
– Не сега, Жозефина – предупреди я Оладелго.
– Точно сега, Оладелго – заяви витрината и тропна с крак. – Никой не гледа мен! Всички гледат нея! – тя се обърна и изгледа Нийла гневно.
Нийла беше далече напред сред огледалата. Размахваше ръце над главата си, за да привлече вниманието на Серафина. Щом успя, тя посочи едно от огледалата на стената до себе си и вдигна два палеца.
После сви ръце на фуния около устата си.
– Не го слушай, Сера! Ти се изправи срещу Алития и я победи! Застана пред Трахо и го победи! Бори се с този плосък червей! – викна тя.
Думите на Нийла подействаха на Серафина като удар в гърба и я извадиха от вцепенението. „Права е“, помисли си. „Изправяла съм се пред по-страшни неща от Оладелго“. Изпъна гръб, вдигна глава и отпъди безпомощността, която я бе обгърнала. Със силен вик от болка се отскубна от течното сребро.
– Плувай, русалке, плувай! – викна Нийла.
И заплува. Стрелна се напред, без да губи време. Когато бе само на няколко метра от Нийла, тя се плъзна в огледалото, което ù бе посочила, с вик:
– След мен!
Серафина заплува още по-бързо, готова да се гмурне, но Оладелго се оказа точно зад нея. Движеше се с изненадваща за размерите си скорост. Сграбчи я за косата и я дръпна обратно. Болката беше силна и внезапна. Тя изкрещя и се опита да се освободи, но той я хвана още по-здраво.
– Не бързай толкова, малка принцесо. Сега си моя.
В съзнанието ù изникна образът на Син. Тя го видя в момента, в който войниците на Трахо го простреляха с копието. Видя го как прерязва въжето. Тогава се сети за кинжала на Сив. За миг го извади от джоба си, посегна назад и преряза къдриците си.
След секунда беше в огледалото, а Дрол Оладелго остана с шепа коса в ръката.
Двадесет и девет
– Ъъ... та, Нийлс – започна Серафина, загледана в плавника си, който бе потопен в ниска и широка каменна купа, – значи йелите живеят в тоалетна?
Намираха се в тясна пещера, не повече от метър на метър и половина. Имаше тоалетна и буркан с пясък за изтъркване. Бяха паднали тук от огледалото и Серафина се бе приземила в тоалетната с плавника напред.
– Олеле. Май нещо се е объркало – каза Нийла, заклещена между тоалетната и стената.
– Мислиш ли? – подкачи я Серафина, докато издърпваше плавника си от тоалетната. Изтръска го. – Гадост. Отвратително.
– Сера, косата ти! – възкликна Нийла.
– Много ли е зле? – попита Серафина. Хвърли поглед в огледалото и направи гримаса. – Мда, много е зле.
Косата ù висеше на неравни кичури. Някои стигаха до брадичката ù, а други се виеха край ушите ù.
– Какво стана?
Серафина обясни.
– Само авантюристите носят такива прически – отбеляза Нийла. – Ще привличаш внимание.
Тя изпя едно канта пракс заклинание, илюзио, и косата на Серафина се появи отново.