– Те идват – повтори тя. – Трябва да се махнете оттук.
– Кой идва? – попита Серафина.
– Piloti moarte. Така ги наричат местните. Означава ездачи на смъртта. Хората на Трахо.
– Коя си ти? – попита Нийла предпазливо.
– Казвам се Линг. Идвам от Кингшуи в Кин.
Тя повика един скат, който се носеше над тях, и му заговори на съвършен скатски. После зададе въпрос на пасаж аншоа на техния език. Накрая една риба бодливка ù каза каквото искаше да научи.
– Петдесетима ездачи. На силни морски коне – съобщи тя. – На три левги оттук, но се движат бързо.
Перките на Нийла настръхнаха.
– Доста езици говориш – отбеляза тя безгрижно.
– Всегласна съм – каза Линг.
Нийла знаеше, че омните, както ги наричаха, могат да говорят всеки един диалект на русалския и да общуват с повечето водни животни. Срещаха се изключително рядко. Тръпките в перките ù се засилиха. Подозираше, че Линг не е просто някаква си русалка от Кин.
– Дори не сте се предрешили – продължи Линг. – За нула време ще ви открият. Дори и с тази ужасна прическа.
– А, благодаря – каза Серафина. – Май ефектът на илюзиото се е изчерпал.
– Откъде знаеш кои сме? – грубо я запита Нийла.
– Защото се откроявате в тълпата като възпален плавник. Облечени сте с рокли, които струват повече, отколкото местните заработват за цяла година. Това ми подсказа кои сте, заедно с обявите за издирването ви, сложени от Трахо. Лицата ви са навсякъде. Има награда за главите ви. Двадесет хиляди троки за всяка. Всички ловци на съкровища, с все семействата си, ви търсят. Щом аз ви познах, значи и те ще могат. Трябва да се махнете оттук. Аз лично смятам да се снабдя с някаква храна, да поема по теченията, които водят на север, и да си намеря пещера, в която да изчакам да минат ездачите. Предлагам да направите същото.
– Знаеш ли къде сме?
– Ти сериозно ли питаш? Не знаете къде сте? Безнадеждни сте – заяви Линг, клатейки глава невярващо. – Раднева. В Черно море. Не сме много далече от устието на река Дунарея21. На около два дни плуване оттук е. После още два, може би три до Олта.
– Но откъде... – започна Серафина.
– Откъде знам къде отивате ли? – довърши Линг. Вместо отговор, тя тихо запя песента на йелите.
Перките на Нийла пламнаха. Подозренията ù току-що се бяха потвърдили. Линг беше чула песента. Беше сънувала съня. Йелите бяха повикали и нея.
– Аз съм онази що пее песните на целия свят подводен. Вража ме повика, както повика и теб, Дъще на Мероу – обърна се Линг към Серафина.
– А ти коя си? – попита тя Нийла.
– Аз съм Една със сърце, което носи светлината – каза Нийла и изгледа Линг мрачно.
– Да, разбира се – рече Линг подигравателно. – Как не се сетих.
Нийла я изгледа ядно. Не искаше да участва в това. Не ù харесваше. Плашеше я.
– Прости ми, че не излъчвам светлината си в точно този момент. Наскоро ни се случиха някои не особено приятни нещица. Нищо особено. Само нашествие и отвличане. И нападение от убийци с харпуни. Наложи се няколко пъти да си спасяваме кожите с плуване. Заседнахме за малко в едно огледало в компанията на някакъв психар. Може би утре ще мога да сияя – завърши тя остро.
Линг я погледна спокойно.
– Ще ви се случат още неприятни неща, ако не се преоблечете и не се махнете оттук... – гласът ù заглъхна. Лицето ù придоби разсеяно изражение, сякаш слушаше чужд разговор.
– Какво има? – попита Нийла. – Да не чуваш нещо друго?
– Не знам – отвърна тя. – Може да са просто клюкарстващи скумрии.
Тя се намръщи.
– Звучи като... като смях всъщност. Странно.
– Чудовището е – каза Серафина мрачно. – И аз го чувам.
– Но досега не съм го чувала. Не и когато съм будна. Само в кошмарите си. Това значи...
– ...че става по-силно – довърши Сера.
– Да – съгласи се Линг. – Е, предполагам, че ще се видим при йелите.
Тя отплува.
Сера сложи ръка на рамото на Нийла.
– Мисля, че знам как се чувстваш, но трябва да тръгнем с нея. Тя е една от нас, Нийлс – каза тя.
От думите ù Нийла я побиха тръпки. Една от нас. Част от нея все още се насилваше да вярва, че всичко това е сън или халюцинация. Срещата с Линг направи тази задача много по-трудна.
– Нийла?
– Добре. Да. Хайде – каза Нийла с треперещ глас.
– Чакай, Линг! Идваме с теб – извика Серафина.
В ума на Нийла зазвуча песента на йелите. Тя отново чу как ги вика сивокосата вещица.
– Една намерихме, остават три, Бабо Вража – прошепна тя.
После двете побързаха да настигнат Линг.
Тридесет