Серафина си пое рязко дъх.
– Нийла, това е той – каза тя. – Човекът, който нахлу в двореца на дука. Този, който ни нападна. Той е Рафе Мфеме!
– Качете я на палубата! – изкомандва Мфеме.
Писъците на Линг се носеха над водата.
– Ще опитам да направя водовъртеж – каза Серафина. Отчаяно искаше да спаси приятелката си.
Започна да пее заклинанието, но ù беше трудно да извиси глас. Във въздуха заклинанието звучеше слабо и насилено. Успя да създаде водовъртеж, който се извиси на четири метра. Тя го насочи към траулера с надеждата, че ще го удари силно отстрани и ще освободи мрежата от лебедката.
– Вижте, господин Мфеме, воден стълб! – извика един от моряците, когато водовъртежът стигна на по-малко по половин метър от кораба.
В същия момент водовъртежът внезапно се разпадна, сякаш се беше блъснал в стена. Водата изтъня и се върна в морето.
– Чакай аз да опитам – каза Нийла, която бе изпаднала в паника.
Тя дръпна няколко слънчеви лъчи и изпя заклинание фрагор лукс. Хвърли светлинната топка към кораба в опит да пробие дупка в корпуса му, но фрагът избухна преждевременно на около тридесет сантиметра от кораба, без да причини никаква вреда.
– Първо воден стълб, сега слънчево зайче – изкоментира Мфеме. – Какво странно време си имаме тук.
Той надникна през перилото към водата, сякаш знаеше, че са там. Сера сграбчи Нийла за ръката и я издърпа по-надълбоко в сянката на мрежата.
– Какво става? Защо заклинанията не действат? – прошепна Нийла.
– Не знам – отвърна Сера. – Няма логика. Терагогите не могат нито да правят, нито да развалят нашите заклинания.
Тогава отговорът се стовари върху нея.
– Чакай, Нийла... Сигурна съм, че е от корпуса на кораба. Трябва да е от желязо.
– И какво ще правим? Как ще освободим Линг, ако не можем да използваме магия?
Сера нямаше време да отговори.
– РАФЕ МФЕМЕ! – избумтя някакъв глас. Русалките се озърнаха и видяха, че идва от друг кораб – издължен и елегантен, който беше спрял близо до десния борд на траулера.
– Рафе Мфеме, говори Уилям Боуен, капитан на „Спрайт“. „Бедриеер“ нарушава Черноморския договор. Не е позволено да се лови риба в тези води. Румънската брегова охрана е на път.
– Воините на вълните – изръмжа Мфеме. – Включете двигателите.
– Господин Мфеме, Воините не могат да се качат на борда, но бреговата охрана може. Не можем да им избягаме. Техният кораб е по-лек и по-бърз. Ако се качат тук... ако видят какво имаме в трюма...
Тепрез започна да сипе ругатни и проклятия.
– Даже не ми трябваше проклетият карагьоз! Трябваха ми медузи! – той закрачи към контролното табло на лебедката и удари един от лостовете. Последва силен, скърцащ звук и лебедката освободи мрежата. Тя падна във водата и бързо изчезна.
Тепрез се обърна към палубата на „Спрайт“.
– Каква мрежа? – викна той към капитан Боуен. – Нищо не можеш да докажеш!
– Записахме те, Мфеме! – извика в отговор капитан Боуен и вдигна видеокамерата. – Свършен си!
Серафина не изчака да чуе повече. Нийла вече беше под водата. Сера се гмурна след нея. Заедно отвориха мрежата и освободиха Линг и карагьозите. Кашлящите, задъхани риби отплуваха веднага. Линг се спусна на дъното, насинена и кървяща. Лявата ù ръка бе изкривена под стряскащ ъгъл.
– Съжалявам, Линг – изплака Серафина. – За всичко съм виновна аз. Това нямаше да се случи, ако не бях тръгнала с пасажа. Ужасно съжалявам.
– Онзи гог трябва да съжалява – отвърна Линг. – За малко да ме убие.
– Това е Рафе Тепрез – обясни Нийла. – Опита се и нас да убие. Преди няколко дни в двореца на дука.
Серафина си спомни какво им бе казал дук Армандо за Рафе Мфеме. Че се е съюзил с Ондалина и е пренесъл в траулерите си войските, които бяха нападнали Серулия.
– Остани с нея, Нийла. Веднага се връщам – каза тя внезапно.
– Къде отиваш? – попита Нийла.
– Да видя какво мога да науча за Мфеме.
Серафина заплува бързо нагоре и предпазливо подаде глава над повърхността. Много внимаваше никой да не я види, но така или иначе никой не гледаше към водата. Екипажът на „Бедриеер“ бе доближил траулера до „Спрайт“ и Тепрез бе скочил на борда на другия кораб. Серафина чу викове и заплахи, после Тепрез грабна камерата от ръцете на капитана и я хвърли през борда. Един млад мъж се затича към него и Тепрез хвърли и него зад борда. Докато двама от колегите на мъжа го вадеха от водата, Тепрез нападна една жена, отскубна мобилния телефон от ръцете ù и го метна във водата.
– Искаш ли да го последваш? – извика ù той. Тя уплашено се отдръпна.