Тя кимна към Линг.
– Ще ù огледам китката. Стига да не реве.
Нийла примигна.
– Ами трябва да ти благодарим, предполагам – рече тя. Обърна се да каже нещо на Серафина, но там бе само Линг.
– Сера? – повика тя. – Къде си?
Приятелката ù все още бе свита зад гнездото на Аника. Взираше се право напред и не помръдваше.
– Какво е станало? Бяла си като корем на акула. Няма страшно. Отидоха си, а Лина ни позволи да останем в къщата ù през нощта.
Серафина се обърна към нея.
– Знам защо Рафе Тепрез не искаше бреговата охрана да се качва на кораба му. Знам какво пренася в трюма на траулера си и не е карагьоз – каза тя.
– А какво е? – попита Нийла.
– Отвлечените селяни от Акаба.
Тридесет и четири
– Тепрез стои зад всичко това от самото начало – обясни Серафина. – Той пренася войниците на Трахо в корабите си до набелязаните села. Те се спускат отгоре, принуждават селяните да влязат в кораба и после Тепрез ги отнася. Затова винаги изглежда така, сякаш са изчезнали безследно. И затова търсеше медузи, а не карагьоз. Помниш ли когато го каза? Точно след като хвана Линг. Медузите са храна за морски хора. Трябвали са му, за да нахрани затворниците си.
Тя плуваше напред-назад из кухнята на Лина. Беше разстроена. Нийла се облягаше на стената и я гледаше. Линг седеше до масата и държеше счупената си китка.
– Но тези нападения стават из всички води, не само в Миромара. Хиляди хора изчезват. Не е възможно Тепрез да ги държи всичките в траулерите си. Какво прави с тях? – попита Нийла.
– Мисля, че ги откарва в Ондалина. Колфин ги използва като заложници. Никой няма да нападне Ондалина, ако това ще доведе до смъртта на собствените му хора – каза Серафина. – Трябва да направим нещо. Трябва да го спрем.
– Как? – попита Нийла.
– Не знам. Можем да отидем при баща ти. След като намерим йелите. Сега той е император. Ще му разкажем какво се случва. Той ще го спре. Ще съобщи на останалите подводни владетели...
Линг я прекъсна.
– Хм, Сера? Ти самата си подводен владетел – напомни ù тя.
Серафина отвърна поглед. Никой не проговаряше. Напрежението между двете русалки стана осезаемо, изостри се точно както преди Серафина да заплува с пасажа.
Тогава Серафина се извини и Линг каза, че вината не е нейна, но това не промени факта, който бе довел до злополуката – Сера просто не можеше да приеме, че майка ù най-вероятно е мъртва и че сега тя е владетел на Миромара.
Този път Лина разпръсна напрежението. Влезе в кухнята понесла бинтове от морски лен, парчета стиропор, ножици и няколко клонки грацилерия – водорасло, което действаше обезболяващо. Изсипа всичко на масата.
– Ще те боли много. Наистина много. Сигурно ще се скъсаш от пищене, ще се подмокриш и ще припаднеш – заговори тя.
– Ей, Лина, да си чувала за благородна лъжа? – запита Линг.
Лина не отговори. Беше свела поглед към болнаво на вид сомче, което кръжеше във водата около нея.
– Какво има, Раду? – попита го тя и го почеса по главата. – Още ли ти е лошо? Почакай малко, мъниче. Ей сега ще ти дам лекарството.
Линг огледа купчината на масата.
– Правила ли си нещо такова досега? – попита тя.
– Не, но съм наместила стотици крила на патици – отвърна Лина жизнерадостно.
– Патица, русалка, няма разлика... – измърмори Линг. Протегна ръка във водата. Китката ù клюмна. – Е, поне не е ръката, с която държа меча.
Лина подсвирна през зъби.
– Май и двете кости са счупени – заяви тя. – Нийла, хвани я над китката и я дръж неподвижно.
Нийла се ужаси.
– Аз? Защо аз? Не мога!
– Налага се – каза Лина.
Нийла вдигна ръце.
– Чакай. Трябва ми зизи. Няма да оцелея без едно зизи.
– Ти ли? Ами Линг? – попита я Серафина.
– Дами, може ли просто да свършим работата? – помоли Линг през стиснати зъби.
– Нийла, хвани ръката на Линг. Серафина, когато ти кажа, дръпни дланта ù. Право напред. Леко и нежно – инструктира ги Лина. – Трябва да разделим пречупените краища на костите.
– Трябваше ли да изпадаш в подробности? – попита Нийла, която бе позеленяла. – Това за пречупените краища, имам предвид.
Серафина пое дланта на Линг.
– Много съжалявам. Аз съм виновна. Наистина много съжалявам – промълви тя.
– Просто дръпни, когато каже тя – каза Линг.
– Нийла, готова ли си? – попита я Лина.
Нийла кимна. Лина сложи клонка грацилерия пред Линг. Нийла я грабна и я натъпка в устата си.
– Това беше за Линг – скара ù се Лина.