– Опа – каза тя засрамено.
– Една със сърце, което носи светлината – изрече Линг зловещо.
– Наследница на великата мага Нави – додаде Бека.
Серафина оправи светлината и всички се разсмяха, включително и Нийла. Ала смехът им не продължи дълго. Нийла скри лице в ръцете си и каза:
– О, богове. Не е смешно. Изобщо не е смешно. Една, която пази светлината? Моля ви се. Ами ако открием Карцерон и успеем да се приближим до Абадон, а аз вместо да го замеря с фраг, затъмня светлините?
– Знам какво ти е – каза Линг, без да спира да подрежда плочките със здравата си ръка. – И аз се тревожа. Имам предвид, как точно ще помогнат уникалните ми езикови умения да победим чудовището? Какво точно се очаква да направя? Да му поговоря разумно?
– Да му кажеш да си излее душата – пошегува се Нийла.
Ава се разсмя и се задави с чая си. Шумната ù кашлица накара и другите да се разсмеят.
– Можеш да му кажеш, че насилието на никого не е помогнало – предложи Бека.
– Или че трябва да започне да мисли повече, преди да действа – внесе своя дял Серафина.
– Кажи на Аби Мрънкалото, че ще го накажат в ъгъла, ако потопи още един остров – каза Астрид, хвана топката и пак я запрати към стената.
Другите русалки я изгледаха изумени, после всички избухнаха в силен, истеричен смях. Не можеха да спрат да се смеят. Бека хълцаше толкова силно, че в един момент изпръхтя като морж. Серафина хриптеше и не можеше да си поеме дъх. Линг се държеше за корема. В очите на Ава се появиха сълзи, а Нийла стана небесносиня.
– Астрид, ти наистина си забавна – заяви Линг, когато се поуспокоиха. – Кой би могъл да предположи?
– Не казвайте на никого – каза Астрид и продължи да подхвърля топката.
– Ех, gatinhas – въздъхна Ава. – Какво ще правим? Откъде ще започнем?
– Чудесен въпрос – отбеляза Бека.
– Как ще разберем какво представляват талисманите? И къде са скрити? – попита Нийла.
– И то преди да разбере Трахо – напомни Серафина.
– Кой е Трахо? – попита Бека.
Серафина хвърли поглед на Астрид. Опита се да долови издайнически знак в изражението ù – потрепване на устните, разширяване на очите, който да я убеди, че тя познава този мъж, но нищо такова не забеляза. Или наистина не го познаваше, или беше великолепна актриса.
– Трахо и ондалинианците нападнаха Миромара – обясни Серафина.
– На твое място бих замълчала – предупреди я Астрид.
Серафина пропусна това покрай ушите си.
– Хванаха ни с Нийла и ни затвориха. Трахо знае за кошмарите ни, знае за песента и за йелите. Искаше да му кажем имената на другите русалки, които са били призовани. Искаше и да знае дали някоя от нас е намерила талисманите.
– Ти какво му каза?
– Че не знам за какво говори. Не го прие добре. Заплаши ме, че ще ми отреже пръстите, затова му дадох няколко фалшиви имена. За щастие, успяхме да избягаме, преди да провери и да открие, че са фалшиви.
– Трахо знае ли какви са талисманите?
– Мисля, че да. Ако не знаеше, щеше да ме попита и за тях. Само че той попита къде са.
– Но откъде знае какво представляват? Даже йелите не са наясно – почуди се Линг и се намръщи, докато обмисляше поредната дума за играта.
– Добър въпрос – отбеляза Сера. – Но тъй като ги търси, сигурно има представа какво представляват.
– Дори да знаехме къде се намират талисманите и да можехме да стигнем до Южното море преди този Трахо, все още нямаме представа как да убием чудовището – припомни им Бека.
– Защото то не може да бъде убито. Пак ще кажа: Мероу и приятелите ù не са успели да го убият. Кое ви кара да мислите че ние ще успеем? – попита Астрид.
„От какво се страхува? – запита се Серафина. – Би се с Абадон като тигрова акула. Как е възможно някой толкова силен да се страхува от каквото и да било?“
– Въпросът не е дали можем. Ти го видя – каза Линг. – Видя какво е направил с Атлантида. Пак ще го направи, ако излезе от затвора си. Трябва да спрем да се питаме неща като „Можем ли да го направим?“ и „Трябва ли да го направим?“. Има само един въпрос, който заслужава внимание: как.
Бека кимна.
– Линг е права – съгласи се тя. Извади пергамента, на който си бе водила бележки, и пробяга с поглед по написаното.
– Нищо не можем да направим, преди да намерим талисманите.
– Вярно – каза Ава.
– Значи трябва да се върнем назад. Пътят на мисълта ни трябва да започне от момента, в който Атлантида е потънала, когато талисманите са били използвани за последен път...
Пътят. Думата зачовърка мозъка на Серафина. Защо? Тя се замисли. Преобръщаше думата в главата си, усещаше, че е важна по някакъв начин, но не успяваше да открие връзката с Абадон, Карцерон и талисманите.