– ...до възхода на Миромара, царството на Мероу. После пътят върви към...
Пътят... Мероу...
– Бека, сетих се! – извика Серафина. – Нейният път, Пътят на Мероу! Ти си гениална!
– Така ли? – стресна се Бека.
– Знаеш ли какво са талисманите, Сера? Или къде ги е скрила Мероу? – попита Ава.
– Не, не знам какво са и къде са. Де да знаех. Но, момичета, мисля, че знам кога ги е скрила.
Четиридесет и пет
Серафина толкова се развълнува, че заговори като картечница.
– Трябва да правя курсова раковина за Пътя на Мероу – започна тя. – Така де, трябваше да правя. Преди да нападнат Серулия. Часове наред седях в Острокон...
– Чакай, Сера, намали темпото! – помоли я Линг. – За какъв път говориш?
Серафина обясни:
– Десет години след потъването на Атлантида, Мероу е потеглила на път из всички води на земята. Казала е, че търси безопасни места, където да се засели морският народ. Хората ù са живеели честито и тя е знаела, че скоро ще им трябва повече място, отколкото Миромара може да им предложи. Взела е със себе си някои от министрите и няколко слуги. Това е бил единственият случай в цялото ù царуване, когато е напуснала Миромара.
– И ти мислиш, че всъщност е търсела къде да скрие талисманите? – попита Ава.
– Да.
– И защо не ги е скрила в Миромара? – включи се Астрид.
– Прекалено рисковано е било. Наоколо винаги е било пълно с царедворци. Някой е можел да я види – обясни Серафина. – Та, слушайте, в Острокона на Серулия има голяма колекция раковини за Пътя на Мероу. Досега съм изслушала около двадесет, но има още много. Вероятно една от тях ще ни каже точно къде е отишла и кои са били най-опасните места, през които е минала. Там трябва да е скрила талисманите.
Астрид я погледна скептично.
– Само че Мероу е могла да ги скрие абсолютно навсякъде.
– Знам, Астрид. Но все пак е нещо. Знаем откъде да започнем – възрази Серафина.
– Ей, русалки, ето ви още нещо – каза Линг и посочи плочките си с букви. – Вижте!
Беше написала три думи: шокорет, апатеон и амъжитор.
– Какво да видим? Някакви безсмислици – изкоментира Астрид.
– И аз така си помислих отначало. Но това са истински думи, думи, които произнесе Абадон. Първо реших, че просто издава зверски звуци, но не беше така. Говореше. Първата дума е на арабски, втората – на гръцки, а третата – на румънски. И трите значат едно и също: измамник.
– За какво му е да повтаря една и съща дума на различни езици? – зачуди се Бека.
– Не знам. А тези тук – тя посочи към друга редица плочки, – Daimonas tis Morsa, значат Демонът на Морса.
– Морса... Тя беше някаква древна богиня, нали? – провери Ава.
– При това от най-мрачните – каза Линг. – Според митовете е била богиня мършояд и е приемала формата на чакал. Хорок, богът колекант36, е отговарял за пренасянето на душите на мъртвите в подземния свят, а работата на Морса е била да отнася телата им. Само че Морса е искала повече власт, затова е започнала да се занимава с некромантия, да разговаря с духове. Възнамерявала е да събере войска от духове и да свали Нерия от престола ù. Нерия е разкрила тези планове и се е разгневила. Наказала е Морса като ù е дала лицето на смъртта и тялото на змия. После е сложила на главата ù корона от скорпиони и я е прогонила.
– Охо. Доста жестоко. И каква е поуката? Не ядосвай Нерия! – каза Нийла.
– В Атлантида е имало храм на Морса – отбеляза Серафина.
– От него може и да научим нещо. Ако успеем да стигнем до там – предложи Бека.
– Шансът е нулев. Около Атлантида живеят опафагите. Ще ти откъснат главата, преди да приближиш на пет левги от острова – заяви Астрид.
– А защо живеят там? Винаги съм се чудела. Защо са позволили на стадо кръвожадни канибали да се заселят в развалините на Атлантида?
– Защото Мероу ги е прогонила в Тирската Пустош, водите около Атлантида – обясни Серафина. – Преди четири хиляди години опафагите са живеели в Миромара и са убивали местните. Мероу е искала да сложи край на това, затова е накарала водните воини да ги обградят и като стадо да ги закарат в Пустошта.
– Не го е обмислила добре май, а? – предположи Нийла. – Това е най-важният археологически обект за морския народ, а не можем да припарим до него заради опафагите.
– И аз така си мислех – съгласи се Серафина. – Мислех, че е просто поредната необяснима заповед. Но после Вража ни каза как всъщност е загинала Атлантида. Според историците, Мероу е казала, че е заселила опафагите във водите около Атлантида, защото все някъде е трябвало да ги засели, а развалините са били... ами развалини, и е било невъзможно да се ползват. Сега обаче смятам, че нарочно е завела опафагите там. За да попречи на хората да плуват нататък и да разглеждат мястото.