Выбрать главу

– В Абадон ли? Как да не вярва? Нали го видя. Би се с него. Всички се бихме.

– Не, тя не вярва в себе си. Помогни на другите да повярват в себе си, Серафина. Помогни на Линг да повярва, че може да проникне отвъд мълчанието. Помогни на Нийла да повярва, че най-голямата ù сила идва отвътре, а не отвън. Помогни на Бека да повярва, че най-много топли споделеният огън. Помогни на Ава да повярва, че боговете са знаели какво правят едно време. Това прави водачът – вдъхновява другите да вярват в себе си.

– Но как, Бабо Вража? – попита Серафина отчаяно. – Научи ме как.

– Нима не виждаш, Серафина? – рече Вража, протегна ръка през масата и я сложи върху нейната. – Като повярваш в себе си.

Четиридесет и седем

Речната вещица Магдалена огледа тънката, подобна на паяжина следа от последния удар на Нийла по стената на пещерата и поклати глава.

– Мъртва си. Ударът ти беше на километри от целта – заяви тя. – А после дойде неговият ред и той не пропусна целта.

Нийла избърса капка кръв от носа си.

– Опитай пак.

– Тя кърви – каза Серафина. – Трябва да си почине.

Серафина седеше на пода на една празна пещера, която йелите използваха за упражнения, и си почиваше. Нийла, Ава и Бека също бяха там. Линг бе при Абадон, където прекарваше по-голямата част от времето си през последните четири дни.

Преди да дойде редът на Нийла, Магдалена накара Серафина да направи apă piatră37, древно румънско заклинание за защита, с което тя трябваше да вдигне триметрова водна стена и да я направи твърда като камък, за да се предпази от нападение. Тя успя да задържи стената цели две минути, но от усилието така я заболя главата, че не можеше да гледа.

– Вземи – каза сега Магдалена и подаде на Нийла кърпа.

– Прекалено си жестока с нея – укори я Серафина, разтревожена за приятелката си.

– Абадон ще е още по-жесток – отвърна Магдалена.

– Няма проблем, Сера, добре съм. Хайде – каза Нийла и прибра кърпата в джоба си.

Магдалена заплува към стената и застана на метър-два от паяжинната пукнатина. Взе камък и надраска на стената приведена фигура с едро, грозно лице, после сложи хикс в средата на челото ù.

– Ето тук – каза тя и почука с пръст по хикса. – Съсредоточи се.

Нийла, която бе свела поглед към пода на пещерата, кимна. Пак си избърса носа.

– Давай, русалке! – викна Ава.

– Точно между очите, Нийла – насърчи я Бека.

– Съсредоточи се, dragă – вметна Магдалена.

Нийла вдигна глава. Втренчи се в хикса и запя.

Призовавам те,

светлина ярка,

ще направя от теб

оръжие по своя мярка.

Докато пееше, светлината от магмените лампи в пещерата се стрелна към нея. Тя я хвана и я сви на топка, както правеше винаги, когато готвеше фрагор лукс. Този път обаче направи топката по-малка, по-стегната и по-яка. Точно както я беше учила Магдалена.

Магийо, помогни,

озари нощта,

насочи ръката

към целта.

Нийла нададе вик и хвърли фрага с всички сили. Топката се удари в стената и избухна. Всички се снишиха, когато водата се изпълни с летящи парчета скала. Щом тинята по дъното се утаи, на мястото на главата на Абадон сега имаше голяма дупка.

– Отлично! – викна Магдалена. – Браво!

– Това беше невероятно! – каза Бека.

Нийла се усмихна. От носа ù бликна струя яркочервена кръв.

– Нийла! – извика Серафина. Тя заплува към приятелката си, извади кърпата от джоба ù и я притисна към носа ù.

– Стига ти толкова. Край – каза тя твърдо. – Тази магия трябва да взриви главата на Абадон, не твоята. Ела и седни.

Докато гледаше как Нийла си стиска носа, за да спре кървенето, Сера си помисли колко права бе Вража. Наистина бяха по-силни, когато бяха заедно. Ала тези нови сили си имаха цена. Кървенето от носа и главоболията бяха само част от нея. От тежките тренировки се бяха сдобили и със синини и мускулна треска. Ава повърна няколко пъти. Счупената китка на Линг напомни за себе си болезнено. Всички те бяха изтощени.

Магдалена, която щеше да стане следващата обършия, им помагаше да развият силите, наследени от предците им магове, и освен това ги учеше на някои от древните румънски заклинания на йелите. Имаше много за учене, щом щяха да се изправят срещу Абадон, а времето беше толкова малко. Магдалена не им даваше много почивки.