– Бека, ти си наред – каза тя сега. – Изпей ни едно хубаво заклинание flăcări38. Издигни силен подводен огън.
Бека се изправи и заплува към другия край на пещерата. Застана така, че да се носи на сантиметри от пода, и запя.
Пламък древен,
обгърни ме.
На оръжие
стори ме.
От земята около нея се издигнаха бледи, примигващи пламъчета подводен огън, призован от течното ядро на земята.
Магдалена изсумтя.
– Ти на това подводен огън ли му казваш? Тези пламъчета не могат да загреят и чайник. Не. Си. Съсредоточена. Трябва да можеш да призовеш огъня във всеки момент. Какво ще стане, ако Абадон ви приближи, а ти не успееш да призовеш огъня? Ще умрете. Опитай пак – заповяда тя.
Бека си пое дълбоко дъх и отново запя. Сега гласът ù бе по-силен, по-мощен.
Пламък древен,
обгърни ме.
На оръжие
стори ме.
Огън син, горещ,
прати свой впряг,
враговете мои
обърни във бяг.
Когато и последната нота се откъсна от устните ù, последва силен шум като от прииждаща вода. Подводният огън се изстреля във водата в огромна колона от кълбящи се пламъци и стигна до тавана на пещерата. Бека се изгуби сред тях.
Магдалена сви ръце на фуния около устните си.
– Бека? Бека, чуваш ли ме? ОТНЕМИ ОТ СИЛАТА! – извика тя.
Изведнъж огънят се разпадна и пламъците потънаха обратно в земята, от която бяха дошли. Бека все още се носеше малко над пода. Изглеждаше замаяна. Огънят бе опърлил къдриците ù, а роклята ù бе направо обгорена. До едното ù око червенееше пукнат капиляр.
– Силите ти се увеличават не с дни, а с часове – отбеляза Магдалена. – За жалост, същото не може да се каже за контрола ти над тях.
– Трябва ù повече време. На всички нас ни трябва повече време.
– Нямате повече време. И аз не мога да ви го дам. Това, което мога да ви дам, е помощ при овладяването на магията, ако я искате – каза Магдалена остро. – Ава, ти си наред! Искам да направиш заклинание око – точно както вчера. Искам да го задържиш и после да преминеш в convoca39, за да видят и другите каквото виждаш ти. Мислиш ли, че ще се справиш?
Ава кимна.
Серафина знаеше, че окото е трудно заклинание. Йелите го използваха, за да наблюдават Абадон. Заклинанието изискваше в близост до обекта на наблюдение да се сложи gândac, или бръмбар, който улавяше заклинанието и го задържаше на съответното място. Най-добрите бръмбари бяха раковините, заради способността им да улавят звука. Всички опитаха да направят око. Серафина успя само да надзърне зад един ъгъл. Линг видя кабинета на Вража. Обършията вдигна глава от бюрото развеселена и им махна. Нийла и Бека съзряха Малакостраките.
Ава успя да види Абадон, като използва същия gândac, който ползваха и йелите – златна раковина, която Сикоракс някога бе носила около шията си. Преди хиляди години Абадон бе замахнал към Сикоракс през решетките на бронзовите порти и я бе ранил смъртоносно. Беше сграбчил с ноктите си огърлицата и я бе откъснал от шията ù. Докато падала към дъното, верижката се бе заплела в една от гредите в основата на портите. И досега бе там, обвита в лед, незабелязана от чудовището.
Днес Ава съумя да задържи образа на Абадон за около тридесет секунди, но Магдалена бе изумена, че русалката изобщо успя да получи този образ.
Макар окото да бе трудно, конвоката – заклинание за призоваване, беше още по-трудна. Именно такова заклинание бе направила Вража, за да призове шестте русалки. Сега Магдалена искаше и петте да го научат, защото то служеше не само за призоваване на хора, а и за начин на общуване.
Ава се съсредоточи. Очите ù бяха слепи, но съзнанието ù виждаше. Сера за почуди дали ще пробва да им покаже какво вижда. Надяваше се да не е Абадон.
– Имаш ли образ? – попита Магдалена.
Ава кимна.
– Ще се опитам да ви покажа Макапа, родното ми място. Ще използвам една от раковините по перваза на прозореца в стаята ми като gândac – обясни тя.
– Амбициозна задача. Харесва ми – каза Магдалена одобрително.
Ава започна да пее.
Богове на мрака,
чуйте ми прошението:
Върнете ми за малко
дара на зрението.
Богове на светлината,
на вас се вричам;
помогнете да зърна