Беше Вража. На гърба си носеше торба. Започна да пуска резетата по вратата на Инкантариума.
– В името на боговете, какво правите тук? Каза ви се да тръгвате.
– Дадохме кръвен обет. Пред Абадон. Заклехме се, че ще намерим талисманите, ще отключим Карцерон и ще го убием. Обетът може да бъде нарушен само от смъртта ни – каза Серафина.
– Която ще дойде много по-скоро, отколкото си мислите, ако не тръгнете веднага – каза Вража.
– Как? Нали току-що залости вратата! – отбеляза Бека.
Вража заплува към далечния край на стаята. Там на стената беше облегнат предмет, обвит в черен плат. Серафина не го бе забелязвала досега. Вража смъкна плата. Откри се високо огледало.
– Направих барикада, мощно блокиращо заклинание. Ще ги задържи, докато избягате през огледалото.
Едва бе спряла да говори, когато отгоре се чу силен взрив. От вълните, причинени от труса, водата закипя.
– Тук са – съобщи Вража.
За пръв път Серафина видя страх в очите ù.
– Но нали само преди минути бяха в устието на Олта? – невярващо попита Бека и хвърли изплашен поглед към вратата. – Пещерите са на повече от няколко минути от там.
– Смея да предположа, че този Трахо знае как да прави велозаклинания. Повечето войници знаят как да ускорят придвижването на армиите си. Хайде, в огледалото. Бързо.
– Да влезем всички заедно – предложи Нийла. – Ще сме по-силни, ако сме заедно.
– Не, не бива да плувате заедно. Не бива да допуснем да хванат и петте – възрази Вража.
Сепна ги силно тропане. Трахо беше пред вратата.
Серафина знаеше, че тя е желязна и магията не може да проникне през нея. Той се опитваше да я разбие.
– Вземете – каза Вража и извади от торбата си пет шишенца с някаква течност. Раздаде им ги. – Това е Мойсеева отвара. Прави се от Мойсеев морски език от Червено море. Акулите я мразят. Може би и срещу ездачите на смъртта ще подейства. Ето ви и няколко омагьосани камъчета кварц. И малко мастилени бомби. Недодялани са, но действат. Спасявали са ме от толкова много опасни ситуации, че съм забравила половината.
Вража за пореден път бръкна в торбата и извади шепа мъртви бръмбари, които също раздаде на русалките.
– Надявах се, че ще имам време да ви науча на тънкостите при пътуването в огледала, но не успях. Веднага щом попаднете насред среброто, разтърсете бръмбарите. В огледалото живеят среброриби – големи, бързи създания, за които те са любима храна. Щом чуе бръмбарите, някоя среброриба ще дойде при вас. Кажете ù къде искате да отидете и тя ще ви заведе. Да се надяваме, че ще напуснете царството на Оладелго, преди той да ви усети. Нийла, ти си първа.
– Но Бабо Вража, не съм готова! – каза тя, докато прибираше бръмбарите в джоба си.
Тропането се усили.
– Тръгвай, дете! – настоя Вража.
– Как ще се свържем помежду си? – попита Нийла.
– С конвока, с огледало, дори с пеликан, ако се налага.
Сера прегърна Нийла за сбогом.
– Не се плаши, Нийлс – каза тя. – Никой и нищо не е по-недостижим от теб.
След Нийла в огледалото влезе Бека, после Ава с Бебе, след това Линг. Сера имаше чувството, че всяка отнася късче от сърцето ù със себе си. Желязната врата застена под ударите на Траховите войници. Тя чуваше гласовете им от другата страна на вратата. Една от пантите се откъсна със стържещ писък на метал.
– Твой ред е, Сера. Тръгвай – каза Вража. Тя прегърна младата русалка и я целуна. – Може да не те видя отново. Не и в този живот.
– Не, Бабо Вража, не казвай това, моля те.
– Успех, детето ми. Ти си единствената надежда за всички подводни царства по света. Открийте талисманите. Убийте чудовището. Преди сънят да умре и кошмарът да оживее.
Още една панта се откъсна от вратата. Вратата се блъсна в стената.
– Тръгвай! – извика Вража.
Серафина се гмурна в огледалото. Течното сребро я обви. Тя погледна назад с очи, пълни със сълзи, точно навреме, за да види как Инкантариумът се изпълва с ездачи на смъртта. Точно навреме, за да види как Трахо разкъсва кръга на инкантите.
Навреме, за да види как Вража вдига камък и разбива огледалото.
Благодарности
Сърдечни благодарности на Стефани Лури, Сузан Мърфи, Джийн Мошър и на всички в екипа на „Дисни“, които ме запознаха със Сера и приятелките ù. На Стийв Малк за това, че е най-чудесният агент, за когото би могъл да си мечтае един писател. И на майка ми Уилфрийд, съпруга ми Дъг и дъщеря ми Дейзи за любовта и подкрепата им.
Дженифър Донъли е носител на няколко награди за детска литература и книги за възрастни. Автор е на поредицата бестселъри „Чаената роза“, „Зимната роза“ и „Дивата роза“. Първата ù книга за младежи – „Северно сияние“, ù носи няколко награди, сред които Наградата за книга на „Лос Анджелис Таймс“, британският медал „Карнеги“ и почетната награда „Майкъл Л. Принц“. Втората ù книга за младежи, „Революция“, е избрана за „Най-добра книга на 2010“ от Къркъс Ревюс и Скул Лайбръри Джърнъл, а аудиоверсията на книгата получи почетната награда „Одисей“ на Американската библиотечна асоциация. Донъли живее в Хъдсън Вали, Ню Йорк.