Робърт Блох
В началото бе…
На 5 януари точно в 17:15 часа на Чарли Старкуезър се яви самият Господ Бог.
Чарли беше последното винтче в една престижна рекламна агенция и Бог трябваше здравата да се потруди, за да попадне при него. В нашия век, когато всеки има в портфейла си шофьорска книжка, лична и цяла дузина кредитни карти, Господ се оказа в безизходица, нямаше дори акт за раждане. Горчивият опит Го бе научил да не представя Себе Си по име, сами знаете какво е сегашното отношение към религиозните фанатици. Разбира се, има ефикасни трикове, съвсем надеждни в миналото, но сега едно огнено кълбо или стълб от пламъци няма да доведе до нищо, освен главоболия на пожарникарите.
Оставаше само един начин — да влезе направо в главата на Чарли. Е, това не е най-уютното място, особено в първия работен ден на новата година — главата ще се пръсне от махмурлук, натрупван цяла седмица. Към бръмченето се прибавяха и пробождания на завистта и остро съжаление към самия себе си, защото от всички сътрудници в кантората на работа бе дошъл само Чарли.
При други обстоятелства Всевишният би избягал от такава глава като от чума (а кой по-добре разбира от епидемии, нали това е главният Му инструмент за масови наказания), но сега просто нямаше как. Той трябваше да сведе Словото до Чарли.
В момента на Неговото явяване Чарли се намираше в тоалетната. В треперещите пръсти на едната ръка се опитваше да пъхне на съответното място парче от хартиеното руло, с другата държеше панталона да не падне.
— Боже! — хрипкаво извика Чарли.
— Да, Аз Съм — произнесе гласът вътре в главата. — И трябва да ти кажа някои неща.
— Защо точна на мен? — изстена Чарли и се дооправи.
— Защото вярваш. Знаеш ли колко време търся някого, който е запазил вярата си.
Чарли слушаше внимателно, сегиз-тогиз кимайки.
— Помниш ли първата заповед? — извести гласът. — „Да нямаш други богове, освен Мене“.
— Нямам — виновно промърмори Чарли.
— А шефът ти има, и онези момчета от финансовия… Те се кланят на Мамон. Исках да почукам на някой от църковните деятели, но те винаги са твърде заети. А до клиентите ти изобщо не можеш да се добереш, все са на заседания. Оставаш ти.
— Къде оставам?
— Тук, за да Ме изслушаш. Трябва нещо да се предприеме с телевизията.
— Защо?
— Така повелява Втората заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи…“
— Моля Те, крещиш ми направо в ухото.
— Извинявай. Нали разбираш къде е проблемът? По целия свят в затъмнени стаички са наредени малки кутии. Във всеки дом — ръкотворни кумири. И милиарди люде стоят покорно пред тях и им се кланят.
— Не се кланят, просто гледат предавания.
— И вярват на това, което виждат. А вярата води до преклонение. До преклонение пред атлети, певици, кинозвезди и други същества от плът и кръв. Не пред Агнеца Божи, а пред овни като…
— Пак се разкрещя.
— Да, ще крещя. Защото е дошло време да се крещи за това. Хората започнаха да се отнасят към телевизионните предавания като към проповеди, да ги приемат сляпо. Дори рекламите, които ти съчиняваш…
— Не мога да направя нищо, това ми е работата.
— Можеш — рече Господ.
— Няма да се получи — замислено отвърна Чарли.
Всевишният се намръщи недоволно.
— Опитай — нареди той. — Ето какво трябва да сториш.
В края на краищата Чарли се съгласи. Домъкна се до бюрото си, седна пред пишещата машина и го направи. А онова, което се получи, го отнесе на господин Хек. Другите трима шефове бяха на Бахамите в работна група от двайсет души, включително шест пищни манекенки, за да изпълнят поръчка за двеста хиляди долара — трийсет секунди клип за кокосовото масло. Мистер Хек прекрасно разбираше с какво, по-точно с кои са заети партньорите му, затова беше в отвратително настроение. Едва не изпепели с поглед листа, който Чарли сложи на бюрото му.
— Това пък какво е?
— Дребно предложение. Бих казал заявка.
— Кой я поръчва?
— Поръчител няма. Това е нова форма за ползване на материали, които биха могли да се използват в бъдеще. Мислех, че…
— Плащат ви да пишете, а не да мислите.
— Това е един напълно необичаен подход. Може да направи революция в рекламата.
— Революция ли? Без комунистически номера!
— Нищо подобно, заклевам се. Ако се съгласите да го погледнете…
— Добре де.
Господин Хек въздъхна, взе листа и зачете, като мърдаше устни.
Текстът на Чарли беше простичък:
Мексико, 1519 година, жарко пладне. Безмилостно слънце излива огъня си върху тълпа ацтеки, събрани в подножието на пирамида. Под ударите на барабани и извивките на свирки украсени с пера жреци мъкнат по каменните стъпала пленник към жертвения олтар. Хвърлят го върху плочите. Приближава върховният жрец с обсидианов нож. Ножът се вдига, спуска се, жрецът се намръщва от болка, разтваря пръсти и се хваща за рамото.