— Защо е изключено? — учуди се Томас. — Искам да кажа, кой може да го е направил?
Миньо се извърна и го погледна въпросително.
— Няма ли да престанеш с тези въпроси, пич? Има ли нещо досега, в което да си видял здрав разум? Млъкни и чакай.
Мракът бързо го погълна. Томас чуваше стъпките му по килима, сетне звука от триенето на ръката му в стената.
— Ето го! — извика той много близо, сякаш бе непосредствено до Томас.
Чу се изщракване и помещението се озари в светлина. За един кратък миг Томас не можа да си даде сметка какво точно се е променило. После осъзна, че беше изчезнала ужасната миризма на разложено.
И вече знаеше защо.
Нямаше ги труповете. Нямаше и следа, че изобщо са били тук.
Минаха няколко секунди, преди Томас да си даде сметка, че е спрял да диша. Пое си дълбоко въздух, докато оглеждаше ококорено голямото помещение. Нито подпухнали, висящи от тавана трупове, нито миризма.
Нют се промуши покрай него и стигна, накуцвайки, средата на помещението.
— Това е невъзможно — възкликна той и се завъртя бавно в кръг, загледан във въжетата, на които допреди малко се поклащаха мъртви тела. — Никой не би могъл да ги изнесе за толкова кратко време. А и да беше влязъл, щяхме да го чуем!
Томас направи няколко крачки встрани и се облегна на стената. Зад него от малкото помещение излязоха и останалите езерни, и Арис.
— Прав си — кимна Миньо. — Колко време бяхме вътре зад затворената врата? Двайсет минути? Няма начин някой да е преместил толкова бързо телата. А и това помещение е заключено отвътре.
— Да не говорим за миризмата — добави Томас.
Миньо кимна отново.
— Ама и вие, сбръчканяци такива, сте едни умници — подхвърли презрително Пържитиган. — Огледайте се. Няма ги, нали? Значи все някой трябва да се е погрижил за тях.
Томас не беше в настроение за спорове. Не искаше дори да го обсъждат. Труповете ги нямало, какво пък. Виждали са дори по-странни неща.
— Ей — обади се Уинстън. — Лудите отвън също са замлъкнали.
Томас се заслуша. Тишина.
— Смятах, че не можем да ги чуваме в другата стая. Но ти си прав — престанали са да крещят.
Всички изтичаха към другия край на помещението, къдет бе и тяхната спалня. Томас ги последва, любопитен да надзърне през прозореца и да види света отвън. Преди, когато там бяха побърканяците, бе твърде уплашен, за да се интересув от гледки.
— Това пък какво е сега? — провикна се неочаквано Миньо без повече обяснения изчезна в спалнята.
Докато се приближаваше, Томас забеляза, че всяко от момчетата спира на прага, ококорва очи и сетне пристъпва вътре Изчака си реда, застанал зад Арис, и ги последва.
Изпита същия шок като останалите. Като цяло помещението приличаше на онова, в което бяха прекарали нощта. Но имаше някои съществени различия: зад металните решетки на прозорците бяха вдигнати тухлени стени, които напълно запречваха гледката навън. Единствената светлина сега идваше от лампите на тавана.
— Колкото и да са били бързи с труповете — рече Нют, сигурен съм, че не са имали време да вдигнат тези тухлени стени. Какво става тук?
Миньо доближи един от прозорците, пъхна ръка между решетките и докосна тухлената стена.
— Не поддава — обяви той.
— Дори не изглежда нова — промърмори Томас и на свой ред! изпробва стената. Беше твърда и студена. — Мазилката е суха. Поредният им фокус.
— Фокус ли? — попита Пържитиган. — Какви ги говориш?
Томас повдигна рамене с безразличие. Все още искаше отчаяно да разговаря с Тереза.
— Не зная. Нали си спомняте Скалата? Скочихме във въздуха и изчезнахме през невидима дупка. Кой знае на какво още са способни тези хора.
Следващият половин час премина като в мъгла. Томас обикаляше наоколо, както и всички останали, оглеждаше тухлените стени и търсеше други промени. Странен бе фактът, че всички койки в спалното бяха оправени, нямаше ги и дрехите, които бяха съблекли вчера, за да облекат пижамите. Гардеробчетата също бяха местени, но не толкова явно и някои от момчетата твърдяха, че са си били така. Както и да е, оказа се, че са заредени с чисти дрехи и обувки и нови електронни часовници за всеки от тях.
Но най-голямата промяна — както откри Миньо — беше табелката пред стаята, в която бяха заварили Арис. Вместо надписа „Тереза Агнес, Група А, обект А1, Предателката”, сега там бе изписано:
АРИС ДЖОНС. ГРУПА Б, ОБЕКТ Б1. ПАРТНЬОРЪТ.
Всички разгледаха новата табелка и си тръгнаха, единствено Томас остана там, неспособен да откъсне очи от нея. Имаше чувството, че това е нещо като официална санкция за промяната — бяха му отнели Тереза, за да я заменят с Арис. Във всичко това, естествено, нямаше никаква логика. Той се върна в спалното, намери койката, на която бе прекарал предната нощ, и се изтегна, като покри главата си с възглавница, за да се откъсне от света.