— Човече, ще ми се да млъкне — рече Арис, навярно за пети път откакто мракът съвсем се бе сгъстил. Нещастното момиче, скрито някъде там, сякаш се приближаваше бавно и продължаваше да оглася околността с воплите си.
Вечерята премина в мълчание, размениха няколко думи за променливите, за които бе споменал Плъха, и как трябва да реагират на тях. За изработването на „схема”, за моделите на „гибелната зона”. Никой не знаеше какво може да означават тези неща и затова само подмятаха разни идеи. Странно, помисли си Томас. Сега вече бяха наясно, че всичко това е изпитание, на което ги подлагат от ЗЛО. Би трябвало да се държат различно, след като го осъзнаваха, но те продължаваха напред, надявайки се някъде там да се сдобият с нужния лек.
Мина известно време, преди краката да спрат да го болят, когато Миньо ги вдигна отново да вървят. Луната в небето едва се виждаше и сиянието й не бе много по-ярко от това на звездите. Но не им трябваше повече, за да се придвижват през тази равна и пустинна местност. Освен това виждаха трепкащите светлини на града. Вероятно бяха огньове. В това имаше логика — откъде ще се вземе електричество в тези пущинаци?
Не знаеше точно как стана, но изведнъж постройките, към които тичаха, се приближиха доста бързо. Бяха повече, отколкото Томас предполагаше в началото. И по-високи. Подредени в редове, съвсем като в нормален град. Нищо чудно това да бе някое доста голямо селище, по-точно останките му след поразяването на този район. Дали слънчевите изригвания наистина можеха да предизвикват подобни поражения? Или бе станало след това?
До Томас крачеше Арис и той реши отново да го заговори.
— Разкажи ми за вашия лабиринт.
Арис дишаше равномерно, също като него бе в добра форма.
— За нашия лабиринт? Какво означава това?
— Ами ти така и не сподели с нас подробности. Как беше там? Колко време изкара? Как се измъкнахте?
Стъпките на Арис хрущяха в пясъка.
— Разговарях с някои от твоите приятели и смятам, че е било почти същото. Само че имаше момичета вместо момчета. Някои от тях бяха прекарали там две години, други месеци или седмици. После дошла Рейчъл, на следващия ден аз, в кома. Почти не помня нищо от дните след това, беше истинска лудница.
Той продължи с разказа, който в голяма степен повтаряше случилото се с Томас и езерните. Направо не беше за вярване.
Арис излязъл от кома, произнесъл нещо за края, стените престанали да се затварят през нощта, било прекъснато и снабдяването през Кутията и така нататък до момента на бягството. Почти същото като при тях, само по-малко момичета загинали — Томас не беше учуден, ако са били жилави като Тереза.
В края на краищата Арис и групата му се озовали в последното помещение и едно момиче на име Бет — която изчезнала няколко дни по-рано, също като Гали — убила Рейчъл точно преди да се появят спасителите и да ги измъкнат навън. После ги откарали там, където езерните откриха Арис — в стаята, предназначена за Тереза.
Ако това изобщо се беше случило. Кой би могъл да е сигурен след всичко, на което бяха станали свидетели през последните дни. Без да се споменават тухлените зидове и смяната на табелката пред вратата на Арис.
От напрежение Томас усети, че започва да го боли глава.
Непрестанно се питаше какво ли може да е предназначението на тази група Б и по какъв начин Арис замества Тереза в нейната роля. Фактът, че в края на краищата вместо него загина Чък, бе единственото съществено различие. Дали целта на изследователите от ЗЛО бе да се предизвика конфликт, или да се провокират определени реакции?
— Всичко това е много странно, нали? — подхвърли Арис, след като остави Томас да обмисли известно време цялата тази история.
— Не зная дали това е най-точната дума. Но наистина е чудно как тези две групи са преминали през успоредно провеждан експеримент. Или тест, изпитания, наречи го както щеш. Защото, ако са наблюдавали реакциите ни, предполагам, че е логично да ни прекарат през едни и същи трудности. Странна работа.
Томас тъкмо бе млъкнал, когато момичето в мрака нададе още по-силен вик, който предизвика нова вълна на ужас в душата му.
— Мисля, че знам — рече Арис. Томас не беше сигурен дали е чул правилно.
— Какво?
— Защо групите са били две. Защо са две.
— Така ли? Ами кажи ми.
— Всъщност — поде малко колебливо Арис, — имам две теории. Едната е, че тези хора от ЗЛО, които и да са, се опитват да пресеят най-добрите от двете групи, за да ги използват за каквото им е нужно. Може би дори да ни кръстосат или нещо подобно.