Разказа на Хорхе цялата история. Колкото повече говореше, толкова по-налудничава му се струваше тя. Ала въпреки това не спираше. Направи го с надеждата, че ЗЛО са врагове на побърканяците, както и техни.
Не спомена само Тереза — тя бе единственото, което пропусна.
— Така че ние сме специални с нещо — заключи Томас. — Иначе не биха си правили труда. Каква би била целта?
— Като стана дума за цели — отвърна Хорхе, който бе мълчал през последните десет минути, — вашата каква е?
Томас не бързаше да отговори. Това бе мигът. Единственият му шанс.
— Е? — подкани го Хорхе.
— Ако вие… ако ни помогнете, искам да кажа, ако неколцина от вас ни придружат до безопасното място…
— Е, и?
— Тогава може би и вие ще сте на сигурно… — Томас най-сетне бе стигнал момента, който бе планирал от самото начало. Надеждата, вдъхната от Плъха. — Казаха ни, че сме болни от изблика. И че ако стигнем до онова място, ще бъдем излекувани. Казаха, че имат лек. Ако ни помогнете, може би ще излекуват и вас. — Томас млъкна и погледна въпросително Хорхе.
Нещо се бе променило — почти неуловимо — в лицето на другия и в този момент Томас осъзна, че е победил. За един кратък миг мярна там проблясъка на надеждата и това бе достатъчно.
— Лек — произнесе побърканякът.
— Лек — кимна Томас, като внимаваше да не прекалява с обещанията.
Хорхе се облегна назад и скръсти ръце. Имаше замислен вид.
— Как се казваш?
Томас се изненада от въпроса. Беше сигурен, че вече му е казвал името си. Но сега не беше моментът за погрешни действия.
— Хайде, кажи си името — повтори Хорхе. — Бас държа, че си имаш такова, хермано.
— О, извинявай. Томас.
По лицето на Хорхе отново пробягна нещо — пробуден спомен? Примесен с изненада.
— Томас, значи. Томи ли ти викат? Или Том?
От последното го заболя, защото си припомни Тереза.
— Само… Томас.
— Добре, Томас. Нека те попитам нещо. Имаш ли поне някаква представа в този твой нещастен мозък какво прави избликът с хората? Приличам ли ти на болен от толкова ужасна болест?
— Не — побърза да отговори Томас.
— Не? И на двата въпроса?
— Да. Искам да кажа, не. Тоест, отговорът и на двата въпроса е „не”.
Хорхе се засмя — или по-скоро изви нагоре ъгълчетата на устните си. Томас си помисли, че може би се наслаждава на всичко това.
— Мучачо, избликът действа на стадии. Всеки жител на нашия град е болен и не съм изненадан да науча, че това важи и за вас. Някои — като мен — са едва в началото на пътя и са побърканяци само по име. Пипнах го едва преди две седмици, имах положителен резултат на карантинния контролен пункт Държавата полага непрестанни усилия да държи разделени болните от здравите. Не че се получава. И тогава видях Целия свят да потъва в дупката на кенефа. Където пратиха и мен. Аз и още неколцина новаци се бихме здравата, за да пленим тази сграда.
Думи, които накараха дъха на Томас да секне. Изведнъж си припомни за лабиринта.
— Моите приятели са на същото дередже като мен. Но като излезете да се поразходите из града, ще видите какво се случва с течение на времето. Ще видите какво е да си превъртял, макар че може да не доживеете до това. А нямаме никакви лекарства. Съвсем нищичко. Нито дори блаженството.
— Кой ви прати тук? — попита Томас, завладян от любопитство.
— Същите, които са пратили и вас — ЗЛО. Само че ние не сме специални като вас. ЗЛО бе създадена от оцелелите правителства, за да се бори с епидемията, и те твърдят, че градът има нещо общо с нея. Не зная много повече.
— Кои са ЗЛО? Какво е ЗЛО? — попита Томас.
Хорхе изглеждаше също толкова объркан.
— Казах ти каквото знам. Защо ме разпитваш? Мислех си, че след като сте толкова важни за тях, може да знаете повече от нас.
— Виж, всичко, което ти споменах одеве, е самата истина. Обещаха ни някои неща, но все още сме в пълно неведение като вас. Не си направиха труда да ни обяснят подробностите. Сякаш искат да проверят дали ще се справим, ако нямаме представа какво се случва.
— И какво те кара да смяташ, че притежават лек за болестта?
Томас си спомни за Плъха.
— Един тип в бял костюм ни го каза. Обясни ни, че трябва да се доберем до безопасното място.
— Хм — промърмори Хорхе. — И защо си мислиш, че ще ни позволят да дойдем с вас и също да бъдем излекувани?