Томас се стараеше да запази спокойствие.
— Очевидно не зная отговора на този въпрос. Но какво ни пречи поне да опитаме? Ако ни помогнете да стигнем там, За вас също има някакъв шанс. Ако ни убиете обаче, шансът ви е нула. Само един изгубил контрол побърканяк би избрал второто решение.
Хорхе се усмихна съжалително.
— Има нещо в теб, Томас. Преди няколко минути бях готов да избода очите на твоя приятел. Но проклет да съм, ако не ме убеди поне наполовина.
Томас повдигна рамене.
— Единственото, на което се надявам, е да преживеем и този ден. Да прекосим града, а после ще му мислим. И знаеш ли какво?
— Какво? — повдигна вежди Хорхе.
— Ако като ти избода очите, мога да оцелея до утре, готов съм да го направя още сега. Но имаме нужда от теб. Всички ние. — Томас сам се зачуди на думите си.
Ала се получи.
Хорхе изгледа продължително Томас, сетне му подаде ръка през масата.
— Мисля, че сключихме сделка, хермано. По много различни причини.
Томас се пресегна и я стисна. Още докато го правеше, почувства облекчение, но се постара да не се издаде с нищо.
И тогава дойде катастрофата.
— Имам само едно изискване — заяви Хорхе. — Онзи тип, който ме събори на земята. Не му ли казвате Миньо?
— Да? — попита отпаднало Томас и сърцето му се разтуптя отново.
— Той умира.
— He.
Томас произнесе тази дума с цялата решителност, на която бе способен.
— Не? — попита изненадано Хорхе. — Предложих ти шанс да прекосите един град, гъмжащ от побърканяци, които нямат търпение да ви изядат живи, и ти ми отказваш? Отказваш на една толкова нищожна молба? Това никак не ме радва.
— Няма да е разумно — отбеляза Томас. Нямаше представа как успява да запази спокойствие и откъде намираше тази смелост. Но нещо му подсказваше, че това е единственият начин да се справи с побърканяка.
Хорхе се наведе напред и опря лакти на масата. Кокалчетата му изпукаха.
— Да не си решил да ме дразниш, докато не издържа и не ти прережа някоя артерия, за да те гледам как кървиш до смърт?
— Видя какво направи с теб — заговори Томас. — Имаш представа какъв е куражлия. Ако го убиеш, ще изгубим един ценен член на групата. Той е най-добрият ни боец и не се бои от нищо. Може да е леко побъркан, но ние се нуждаем от него.
Томас се опитваше да звучи прагматично. Но ако имаше човек на този свят, освен Тереза, когото би нарекъл свой приятел, това несъмнено бе Миньо. И не можеше да си позволи да го изгуби.
— Той ме ядоса — изръмжа Хорхе и сви юмруци. — Накара ме да изглеждам като малко момиченце пред моите хора. А това е… неприемливо.
Томас повдигна рамене с безразличие, сякаш това нямаше кой знае какво значение.
— Ами накажи го. Направи така, че той да изглежда като малко момиче. Но с убийството му няма да постигнеш нищо. Колкото повече бойци имаме на наша страна, толкова по-големи са шансовете ни да оцелеем. Ти познаваш това място. Трябва ли да ти го обяснявам?
Хорхе най-сетне придоби замислен вид. Юмруците му вече не бяха стиснати до бяло. Томас едва сега осъзна, че е задържал дъха си.
— Добре — съгласи се Хорхе. — Но не приемам заради думите ти. Ще го оставя жив, защото току-що ми хрумна нещо. По-точно поради две причини, за една от които би трябвало и сам да се досетиш.
— И коя е тя?
— Първо, не знаеш никакви подробности за този тест, на който ви подлагат от ЗЛО. Може би колкото повече от вас стигнат до определения финал, толкова по-голяма е възможността да получите обещаното лечение. Въпреки че онази втора група, за която спомена, сигурно ви е конкурент. Мисля, че е в мой интерес да ви запазя всичките живи.
Томас кимна, но не отговори. Не искаше с нищо да опорочи постигнатата малка победа. Хорхе му вярваше за Плъха и лечението.
— А това ме отвежда до втората причина — продължи побърканякът. — Въз основа на която взех решение.
— И тя е? — попита Томас.
— Няма да взема с мен останалите побърканяци. С нас.
— А? Защо? Мислех, че можете да ни помогнете да си пробием път, ако е нужно и с бой, през града.
Хорхе поклати глава и се облегна назад. После скръсти ръце, сякаш за да покаже, че вече с нищо не иска да го заплашва.
— Не. Ако искаме да успеем, трябва да действаме потайно и незабележимо, а не със сила. Откакто се събрахме тук, се промъкваме от едно място на друго и мисля, че ще имаме по-добри шансове, ако се възползваме от този опит. Вместо да се нахвърляме върху побърканяците като тълпа жадни за кръв нещастници, по-добре да ги заобиколим на пръсти.
— Ти си човекът с опит — кимна Томас. — Макар че, като гледах хората ти, по-скоро ми приличат на воини. Имам предвид онези страховити оръжия и прочее.