Момичето не се поколеба. Без да ги чака, тя заприпка надолу по стълбите. Но Томас забеляза, че ножът отново се бе появил в ръката й, с острие, долепено до тялото. В готовност да влезе неочаквано в действие, ако се появи опасност.
Той я последва, нетърпелив да се скрие от светлината, но още повече — да получи храна. Стомахът го болеше нетърпимо. Дори бе изненадан, че все още има сили да се движи, слабостта нарастваше в него като злокачествена болест.
Почти веднага ги погълна мрак, приятен и прохладен. Томас се ориентираше по звука от стъпките на Бренда, докато стигнаха една малка врата, през която се процеждаше оранжева светлина. Тя влезе, но Томас се поколеба на прага. Стаята отвъд бе малка и влажна, пълна с кашони и консервени кутии, една-единствена крушка висеше от тавана. Беше твърде тясно, за да се поберат всичките.
Бренда явно долови колебанието му.
— Ти и останалите си намерете къде да седнете отвън. А аз ей сегичка ще ви изнеса разни вкусотии да си хапнете.
Томас кимна, макар тя да не гледаше към него, и отстъпи назад. Облегна се на стената и бавно се смъкна надолу. Вече бе сигурен, че ако не хапне скоро, няма да има сили да излезе навън повторно.
„Вкусотиите” се оказаха консерви с фасул и наденици — надписът отгоре според Бренда бе на испански. Макар да беше студено, на Томас това ядене се стори най-вкусното в целия му живот. Тъпчеше се лакомо и доста бързо, макар да знаеше от опит, че след дълго гладуване трябва да се хапва умерено. Дори си помисли, че ако повърне, ще е готов да започне отначало.
След като Бренда раздаде храната, тя дойде и приседна до Томас. Светлината играеше по лъскавата й коса. Беше поставила до себе си няколко торби с още консерви.
— Една от тези е за теб — обясни тя.
— Благодаря. — Томас вече стържеше дъното на кутията с лъжицата. Никой не говореше, в коридора се чуваше само сумтене и мляскане.
— Вкусно ли е? — попита тя.
— Моля те. Готов съм да бутна и родната си майка по стълбите за такава храна. Ако все още имам майка — добави той припомнил си виденията или сънищата.
— Скоро ще ти омръзне — увери го Бренда. Томас едва сега забеляза, че е подпряла крак на неговия и се зачуди дали това е случайно. — Изборът тук не е особено голям.
— Откъде вземате тази храна? — попита той. — Колко още имате?
— Преди този район да бъде изпепелен от изригванията, тук е имало няколко завода за храни плюс складове за готовата продукция. Вероятно по тази причина ЗЛО пращат побърканяците тук. Така поне не ги обричат на гладна смърт и ги оставят на воля да се трепят помежду си.
Томас приключи с обирането на дъното и облиза лъжицата.
— Щом имате много, защо казваш, че изборът е ограничен?
Бренда посочи с пръст тавана.
— Защото само това има в складовете. Бих убила твоята майка за малко прясна храна. Една хубава салата например.
— Предполагам, че майка ми наистина няма да има големи шансове, ако се изправи между нас и някой супермаркет.
— Бъди сигурен.
Тя се усмихна отново, макар че по-голямата част от лицето й бе скрита в сянка. Томас си даде сметка, че я харесва. Току-що бе пуснала кръвта на най-добрия му приятел и все пак я харесваше. Може би донякъде и заради това.
— Че има ли в този свят все още магазини? — попита той. — Искам да кажа, след историята с пожарищата? При такава жега кой ще излиза навън?
— Няма, разбира се. Поне доколкото ми е известно. Слънцето се погрижи да затрие доста хора, докато бягаха на север и на юг. Семейството ми живееше в северната част на Канада. Родителите ми бяха сред първите, достигнали построените от правителството лагери. Хората, които по-късно създадоха ЗЛО.
Томас я гледаше, зяпнал от почуда. С няколко изречения му бе разкрила за света далеч повече, отколкото бе научил през изминалите дни.
— Чакай малко — рече той. — Това ме интересува. Можеш ли да започнеш отначало?
Бренда повдигна рамене.
— Няма много за разказване — пък и се е случило доста отдавна. Слънчевите изригвания били напълно неочаквани и непредсказуеми, и по времето, когато учените се опитали да предупредят оцелелите, вече било твърде късно. Половината планета загинала в пожари, екваториалните региони били напълно изпепелени. Климатът се променял бързо. Оцелелите се събрали, за да създадат нови правителства. Малко след това открили, че се е разпространил някакъв ужасен вирус, вероятно от изоставена научна станция. От самото начало го кръстили изблик.