— Да, и на мен ми хрумна тази мисъл. Питам се, колко още могат да издържат тези деца, преди напълно да си изгубят Ума?
— Говоря за рисковете. Ами ако той умре? Навярно по това време вече ще е един от първите кандидати.
— Няма да умре. Ние няма да позволим.
— И все пак. Не сме богове. Би могъл да умре.
Настъпва продължителна пауза. После мъжът взема думата.
— Е, не е задължително да се стига до това. Но все пак се съмнявам. Психолозите казаха, че подобен акт ще стимулира развиването на онези пътища, от които се нуждаем.
— При подобни случаи чувствата нерядко вземат връх — отвръща жената. — Но пък според Трент това помага да се създадат някои от най-трудните пътища. Мисля, че планът с променливите е единственият, който може да доведе до успех.
— Наистина ли вярваш, че има полза от изпитанията? — пита мъжът. — Вярно е, че мащабите и ресурсите там са невероятни. Но като си помислиш само колко неща биха могли да се объркат!
— Биха могли, прав си. Ала нима имаме друга възможност? Ако не успеем, просто ще се озовем там, откъдето започнахме.
— Сигурно.
Тереза дърпа Томас за ризата, той я поглежда и вижда, че тя сочи назад към коридора. Време е да си вървят. Той кима, но се навежда да види дали ще улови още някоя фраза. И наистина чува. Този път е жената.
— Жалко, че никога няма да видим края на изпитанията.
— Така е — отвръща мъжът. — Но бъдещето ще ни благодари.
Този път Томас се събуди от първите проблясъци на зората. Почти веднага си спомни за съня. Беше един от най-странните досега. Можеше само да се надява, че двамата с Тереза нямат много общо с тези изпитания. Макар да не разбираше съня, фактът, че двамата с Тереза подслушваха, подсказваше, че не са били пряко свързани с проучванията.
И все пак каква би могла да е целта на всичко това? И защо бъдещето щеше да благодари на тези хора?
Той разтърка очи, протегна се и погледна към Бренда. Очите й все още бяха затворени, гърдите й се повдигаха и спускаха бавно и равномерно, устата й бе леко отворена. Макар да усещаше тялото си вцепенено след вчерашните изпитания, поне духът му си бе отпочинал. Възвърнал сили и енергия. Все още бе объркан от съня и нещата, които му бе разказала Бренда, но въпреки това бе готов за нови изпитания.
Той се протегна отново и едва успя да сподави една прозявка, тъй като зърна нещо на стената в близкия край на уличката. Голяма метална табелка, прикачена с болтове. Стори му се позната.
Томас отвори вратата и скочи на улицата. Беше почти като онази, която бе видял в лабиринта — „Земна лига за отбрана, отдел за експериментиране на гибелната зона”. Същият тъмносив метал, същият шрифт. Само дето сега надписът бе различен. Гледа го близо минута, преди да осъзнае какво е написано.
А то беше:
ТОМАС, ТИ СИ ИСТИНСКИЯТ ВОДАЧ.
36
Томас сигурно щеше да зяпа още дълго надписа, но Бренда се показа от кабината.
— Чаках подходящия момент да ти кажа — рече тя.
— За какво говориш? — попита той.
— Откакто научих името ти. Същото е и с Хорхе. Вероятно затова реши да тръгне с теб през града до онова ваше безопасно пристанище.
— Бренда, за какво говориш? — повтори Томас.
— Тези надписи са навсякъде из града — рече тя и сведе глава.
Томас усети, че коленете му омекват.
— Как… как е възможно това? Защото… изглеждат сякаш са тук от много време. — Не знаеше какво още да каже.
— Нямам представа — отвърна Бренда. — Никой от нас не разбираше какво означават. Но когато вие се появихте и ти си каза името… разбрахме, че не е случайно.
Томас я изгледа втренчено, борейки се с надигащия се гняв.
— Защо не ми каза по-рано? Разправяше ми как са убили баща ти, но не и това.
— Премълчах, защото не знаех как ще реагираш. Уплаших се, че ще хукнеш да търсиш надписите и ще ме забравиш.
Томас въздъхна. Гневът бавно взе да се уталожва.
— Ако питаш мен, това е поредната налудничава идея в целия този кошмар.
— Наистина ли не разбираш какво значи? Ти трябва да бъдеш водач, да поемеш командването. Аз ще ти помагам. Ще бъда с теб, докато се доберем до безопасното място.
Томас се разсмя.
— Намирам се в град, пълен с побърканяци, дебнат ни момичета, които искат да ни убият, а едно друго момиче иска да ми помогне. Какво по-налудничаво от това?
Бренда смръщи чело.
— Момичета са искали да ви убият? За какво говориш?
Томас мълчеше, докато се питаше дали да й разкаже историята от самото начало. Дали ще има сили да го стори.
— Е? — подкани го тя.
Той реши, че ще е най-добре да се отърве от това бреме, и й разправи всичко. До най-малката подробност. За лабиринта, как са се спасили, за пробуждането и всичко останало. За Арис и група Б. Беше лаконичен само относно Тереза, но тя, изглежда, долови неизказаното. Или го видя в очите му.