— Значи между теб и тази Тереза има нещо, така ли? — попита тя.
Томас не знаеше какво да отговори. Дали имаше нещо? Бяха близки, дори приятели, в това нямаше съмнение. Подозираше, че във времето преди лабиринта са били и нещо повече от приятели. В онези ужасни дни, когато вероятно са помогнали да бъде създадено това глупаво съоръжение.
А след това целувката…
— Том? — повика го Бренда.
— Не ме наричай така — тросна се той.
— Какво? — Тя го погледна нацупено. — Защо?
— Просто… недей. — Съжаляваше, че трябваше да го каже. Но вече не можеше да върне думите назад.
— Добре. Да те наричам ли господин Томас? Или може би крал Томас? А защо не и Ваше Величество?
Томас въздъхна.
— Извинявай. Казвай ми както искаш.
Бренда се изсмя саркастично, а после и двамата замълчаха Томас и Бренда седяха един до друг, опрели гърбове в стената. Минутите се нижеха бавно. Беше тихо, но по някое време Томас чу туптене, което го разтревожи.
— Чу ли това? — попита.
— Да — отвърна тя. — Звучи като биене на барабан.
— Само че игрите и веселията на този свят са приключили. — Той се изправи и Бренда направи същото. — Какво смяташ, че може да е?
— Каквото и да е, няма да е за хубаво.
— Ами ако са нашите приятели?
Ниското бумтене сякаш идваше отвсякъде, отразяваше се в стените. Но след броени секунди Томас вече бе сигурен, че се чува откъм задънения край на улицата. Въпреки опасността той се отправи нататък, за да провери.
— Какво правиш? — извика след него Бренда, но той не й обърна внимание.
В дъното на улицата се издигаше стена от напукана мазилка и тухли. Четири стъпала водеха надолу към олющена дървена врата. Над вратата имаше малко прозорче със строшено стъкло. Само едно парче бе останало да виси отгоре като щръкнал самотен зъб.
Томас чуваше музиката доста по-силно. Беше настойчива и бърза, с туптящи барабани и крещящи китари. Примесена със смехове, възгласи и гърлено пеене. И всичко това изглеждаше толкова… безумно. Зловещо и страшно.
Изглежда, побърканяците не се забавляваха единствено да късат носовете на другите. Томас имаше лошо предчувствие. Надяваше се, че веселбата няма връзка с приятелите му.
— Най-добре да се махаме оттук — заяви той.
— Така ли смяташ? — попита тя.
— Ела — подкани той и се обърна, но в същия миг и двамата застинаха неподвижно. Докато бяха стояли тук, в другия край на улицата се бяха появили хора. Двама мъже и една жена се приближаваха и спряха на няколко крачки от тях.
— Здрасти — подвикна жената. Имаше дълга червена коса, завързана на опашка. Ризата й бе с дълбоко деколте и Томас трябваше да положи усилия, за да извърне поглед. — Ще дойдете ли да се повеселите с нас? Ще потанцуваме. Ще правим любов. Има и пиячка.
Томас долови в гласа й нотка, която подсили безпокойството му. Всъщност тази дама не се държеше любезно с тях. По-скоро им се подиграваше.
— А, не, благодаря — рече той. — Ние тъкмо си…
— Опитваме се да открием нашите приятели — прекъсна го Бренда. — Нови сме тук, току-що се заселихме.
— Ами добре дошли в Лудоландия на ЗЛО — обади се един от мъжете, висок и мрачен тип с мазна коса. — Не се безпокойте, повечето от онези долу — той кимна към стълбите — вече са наполовина превъртели. Може да получите лакът в лицето или някой ритник в ташаците. Но никой няма да се опита да ви изяде.
— В ташаците? — повтори Бренда. — Какво искате да кажете?
Мъжът посочи Томас.
— Говорех на момчето. Искам да кажа, че играта може да загрубее, ако не се държиш плътно до нас. Тъй като си женска и прочее.
Томас усети, че му призлява от този разговор.
— Звучи доста забавно. Но ние трябва да вървим. Да потърсим приятелите си. Може по-късно да се върнем.
Сега напред пристъпи вторият мъж. Беше нисък, с красиви черти на лицето и късо подстригана руса коса.
— Вие двамата сте още деца. Време е да научите някои житейски уроци. Време е да се позабавлявате. Официално ви каним на нашето парти. — Той произнесе бавно и тържествено последните думи.
— Благодаря, но не — отказа Бренда.
Русолявият измъкна от джоба си пистолет. Беше никелиран, с потъмняло дуло. И въпреки това изглеждаше страховито.
— Май не ме разбрахте — рече мъжът. — Поканата не е нещо, което се отклонява.
Високият грозник измъкна нож. Жената с конска опашка бе въоръжена с отвертка. Върхът й бе зацапан с потъмняла кръв.